Ляонин (Достолепният Шънян)

Още двама – трима души… готово. Лекото бръмчене на двигателя беше сигурен знак, че лодката е пълна и готова да се понесе по тъмните води на реката. Нямах представа какво да очаквам от разходката из тази пещера, но съмненията ми скоро изчезнаха, а пред очите ми се разкри истинска подземна приказка, която ме убеди, че се намирам в едно от природните чудеса на планетата…

Ляонин, една от 23 китайски провинции (ако броим и Тайван), е готова да разкрие своите тайни. Рядко свързвана с масовия туризъм, тя определено е място, което заслужава повече внимание. Контактна зона между различни народи, тук се откриват следи от множество цивилизации. Ляонин е място, където среща си дават китайците хан, манджурците, корейците, японците, руснаците… Всички те са оставили своя отпечатък върху тази територия с площ малко над 140 000 кв км, така както преди тях милиони години назад във времето са го оставили и динозаврите, чиито фосили днес също са сред атракциите на региона.

Главният град на провинцията се казва Шънян (известен още и като Мукден). Този почти десетмилионен мегаполис изглежда като заспал гигант на фона на забързаните Шанхай и Пекин. Всъщност градът има много повече сходства с китайската столица, тъй като и самият той е изпълнявал такава функция по времето на първите манджурци. Тук между 1624 и 1636 година те строят своя Забранен град. И наистина, когато човек посети това място, ще види сходство с двореца от Пекин. Любопитното в случая е, че този тук се строи като подобие на онзи в Пекин (строен два века по-рано), но без градителите да са виждали оригинала, тъй като по това време, той все още не е в ръцете на манджурската династия Цин. Малкото копие е поразително. Същите червени стени, зад които обикновените хора не са имали достъп, златистите покриви (цвят символ на императора), дебелите червени дървени порти с подредените по 9 в колона златни топки (числото на владетеля)…

Площадът пред този дворец днес е място за срещи и традиционните танци на открито.

Уличките около Забранения град също крият немалко архитектурни шедьоври, сред които бих отличил традиционните едноетажни жилища, днес под закрилата на местната община.

Китайските паркове са всеизвестни със своите красиви зелени алеи, цветни градини, прохладни езера. Бейлин не е изключение, но в допълнение може да предложи и гробницата на Цин Тайдзун Хун Тайджи (вторият манджурски владетел). Обектът, съставен от няколко сгради, изпълняващи различни функции, като например залата с трон за приеми, залите за съхранение на животните за жертвоприношения, зеленчуците и плодовете за приготвянето на храната, наблюдателните кули на охраната, крепостните стени, вътрешните дворове и разбира се надгробната могила, увенчана със засадено върху нея дърво, е защитен от ЮНЕСКО!

Още едно любимо място за срещи и практикуване на различни забавления (танци, тай-чи, го) е площадът пред имението на маршал Жанг Сюлин. Тази емблематична фигура има съдба достойна за холивудски сценарий. Неговият баща е бил управител на тази севернокитайска територия. Убит е при бомбен атентат, организиран от японците. Синът му Сюлин се оказва костелив орех и не само, че се спасява, ами в последствие изиграва изключително важна роля за съдбата на Китай. Ненавиждащ японските окупатори, той залавя Чан Кайшъ и го заставя да сътрудничи с комунистите. Маршалът се предоверява на лидера на националистите и в последствие самият той попада в техен плен. Така той прекарва остатъка от живота си като арестант, следвайки Чан Кайшъ. След победата на комунистите маршалът е принуден да заживее на остров Тайван, а след смъртта на Чан Кайшъ отива в Хавай, където дочаква и своята кончина.

Шънян е предпочитана шопинг дестинация. Тук се намират чудовищният търговски център Вуай (150 000 кв м площ), търговската зона Таюан и най-обичаната улица Жонлин, известна още и като Средната улица, където човек може да се отбие и в престижния ресторант за кнедли Лаобиан, който работи от 1829 година.

Правителственият площад всъщност е голямо открито пространство, където човек може да се респектира от импозантната сграда на местния Гранд театър или да се снима със старта сграда на регионалната управа, тъй като понастоящем държавните чиновници се ширят в модерна и по-луксозна такава.

На площад Жоншан се намира и задължителната скулптура на „Великия кормчия“ Мао. С вдигната дясна ръка той сочи верния път на строителите на комунизма. Представителите на четирите основни стълба пък следват устремено посоката… Това, което ще впечатли истинския ценител, обаче се намира наоколо – вековни здания-шедьоври, разкриващи уменията на японските архитекти, школувани в Европа и използващи именно окупираната Манджурия за опитно поле. Резултатът е впечатляващ дори и ако вземем за пример само хотел „Ляонин“.

Последният император Пуи, който в годините на японската окупация е тяхна марионетка е заловен от съветски войници именно на летището в Шънян, малко преди да успее да излети към Страната на изгряващото слънце.

Шънян крие още много потайности, сред които високата телевизионна кула и емблематичната железница, представена в града чрез своите автентични архитектурни шедьоври – гари и разбира се местният железопътен музей. Но за тях ще стане дума може би друг път, тъй като сега ще се пренесем в далечния граничен Дандун и ще навлезем в дебрите на една пещера…

(следва продължение)

 

София, 2018                            Стефан Колев