Ако сте в Шънян и искате да разгледате природен обект от световна величина, то определено посетете водната пещера Бънси. За целта първо трябва да се придвижите от Шънян до едноименния град Бънси и оттам към самия обект. Имах късмета да не ми се налага да правя тази не толкова лека схема, а директно да потегля с автомобила на моите приятели натам.
За около час стигнахме паркинга на комплекса. За удобство посетителите могат да ползват електрическа количка, но разбира се и разходката пеш не е някаква непосилна задача. Двете основни атракции в района са геоложкият музей и пещерата. Първо се отправихме към нея. Образуването ѝ е започнало преди милиони години, но в днешния си вид е оформена през Средния плейстоцен някъде преди 400 000 години.
Самата пещера се състои от две части – суха и водна. Сухата е съвсем къса – около 300 метра, като тя крие обширна галерия, където местните са изработили фигури на страшните гущери – динозаврите. Цялата провинция Ляонин е регион, изключително богат на вкаменелости, така че заигравката с гигантските влечуги не е случайна. Тук са открити артефакти свързани и с човешката дейност отпреди 3000 години – сигурен знак, че това естествено убежище не е останало незабелязано.
По интересна се оказва водната част на обекта.
Още двама – трима души… готово. Лекото бръмчене на двигателя беше знак, че лодката е пълна и готова да се понесе по тъмните води на реката. Нямах представа какво да очаквам от разходката из тази пещера, но съмненията ми скоро изчезнаха, а пред очите ми се разкри истинска подземна приказка, която ме убеди, че се намирам в едно от природните чудеса на планетата…
Декоративното осветление допринасяше за цялостното вълшебство. Лодкарят обясняваше подробно за скалите, формированията (сталактити, сталагмити и сталактони) около нас, вероятно пускаше и смешни истории за причудливите образи. Нямаше как да разбера какво точно разказва. Моите приятели на кратко ми превеждаха за какво иде реч, но цялостната картина се запечатваше основно визуално.
Водната пещера е с обща дължина от 3700 метра, но с лодката се посещават около 2800 от тях. Оказа се, че средната дълбочина на водата е 2 метра, но достига до 7, а температурата ѝ е 6-8 градуса. На въздуха е малко повече – 10-12, също постоянна. Централната галерия, откъдето тръгват и лодките, е най-голямата – висока 32 метра и широка 50 метра.
Самата разходка сред този карстов рай приключи за около 20 минути, но завинаги ще остане в спомените ми като преживяване достойно да съперничи на возенето с влакче в словенската пещера Постойна.
Следващата спирка беше геоложкият музей. Експозицията се оказа интересна. Представени бяха основните етапи от земната еволюция, изложени бяха минерали и фосили, а също така имаше интерактивна част, с която на живо почувствах какво е да те разклати земетресение от 7 и нагоре степен по Рихтер.
Времето ни притискаше и трябваше да се връщаме в Шънян. По обратния път минахме покрай големия стоманодобивен комбинат, който също разполага с музейна част, но някой друг път ще се върна, за да се запозная и с китайската тежка индустрия.
Дандун. Едва ли този град би предизвикал какъвто и да е интерес, ако там не се намира главният пропускателен пункт към Северна Корея. Пред класическата китайска ЖП гара се издига задължителната статуя на „Великия кормчия“ Мао. Но това, което всеки дошъл тук иска да види, се намира на около 15 минути пеш оттам.
Дълга малко над 800 км, река Ялудзян се явява естествена граница между Китай и Северна Корея. Между град Дандун и намиращия се отсреща Синъйчжу е построен железопътният „Мост на Дружбата“, който свързва двете държави.
Всъщност първият мост на това място съграждат японците, които са окупирали Корея през първата половина на XX век. 944 метра е дължината на стоманобетонната конструкция. Ширината е 11 метра. По време на Корейската война в 1950 година американските бомбардировачи унищожават шест от дванадесетте арки. Така днес той остава един от символите на Революцията.
Ням свидетел на събитията е река Ялудзян. Единственото, което ми остава, е да запечатам в съзнанието си гледката на двата моста и отсрещния бряг, принадлежащ на една от най-затворените държави в света – Северна Корея!
Провинция Ляонин е дом на най-голямото находище на фосили в Китай, все по-динамично развиващия се пристанищен център Далиен и още куп други любопитни обекти, които бих посетил, ако съдбата ми предостави възможност отново да пътувам дотам.
Пловдив, 2019 Стефан Колев
Чудесен пътепис, Стефчо!