В живота е много важно да познаваш точните хора на точното място. Така се случва и с мен. В Загреб предстои голям сблъсък. Немският колос Байерн пристига за мач от груповата фаза на шампионската лига срещу скромния тим на Динамо. Случайно по време на едно вечерно излизане научавам от свои познати, че германският шампион ще отседне в хотел ‚Esplanade’. Не мога да кажа, че съм фен на този отбор, но без колебание решавам да разбера каква е емоцията около тима.
8 декември. От 14:00 часа съм заел позиция в лоби-бара на хотела. Отзивчивият барман ми споделя, че в 17:00 часа е предвиден коктейл за гостите. Скоро започват да се появяват и фенове. Атрактивен привърженик на баварците си поръчва местно пиво. Още преди да му бъде дадена сметката, чашата е празна, а зажаднелият фен пита за още. На една от масите ситуацията е сходна. Група мъже доволно пийва местна наливна бира и коментира ситуацията около тима. Прави ми впечатление, че един човек на масата не говори немски. Когато част от тази група напуска хотела, за да се отправи на разходка из приказно украсения Загреб, решавам да се присъединя към двамата останали на масата. Така се запознавам с Руди и Гурам. Оказват се забавни хора, както може да се предполага за повечето спортни привърженици.
Руди е типичен баварец. Подкрепя отбора, откакто се помни. Разпалено обяснява за най-големите победи на тима. Когато разбира, че съм от България, първата му асоциация е Емил Костадинов. Обяснявам му, че след края на активната си кариера като играч, се е пробвал като ръководител в софийския ЦСКА, тим който сега е в трета лига. Руди е изненадан от падението, но не и от причината. Лошото управление и корупцията са добре познати навсякъде. С известна доза тъга Руди споменава името на идола си – Ули Хьонес. Съвсем инстинктивно на масата се прокрадва името на Йордан Лечков. Задавам въпрос дали Руди помни онзи знаменит двубой от Ню Йорк. Отговорът е безкрайно искрен: „Питаш ме дали го помня? Хм. Аз бях там.“ След това видимо развълнуван Руди ме моли да не коментираме тази тема. Единственото, което добавя, е че на финала на първенството бил принуден да седи в ъгъла на Италия… Съобразявам се с желанието му и отново насочвам темата към Байерн. Като привърженик на немския футбол не мога да пропусна мнението му за чужденците в отбора и разбира се за Гуардиола. Тук в разговора се намесва и Гурам от Грузия, с когото Руди се познава от тазгодишния мач срещу Шахтьор в Лвов. Докато за Руди е нормално да подкрепя Байерн от бебе, то при Гурам любовта към немците се заражда в средата на 90-те – онзи славен тим, в който личат имената на Хаман, Янкер, Шол и разбира се Лизаразу, за когото Гурам споделя, че му бил любимец. Но да се върнем към сегашната ситуация в тима. Всички на масата се обединяваме, че Байерн е по-голям от всеки един отделен играч и всеки един отделен треньор. Така че дали Хосеп ще остане начело, няма голямо значение. Той дойде начело на шампионски тим, но все още не е прегърнал най-ценния трофей с него. Всички фенове в хотела мечтаят това да се случи този сезон. Поговорихме и за финансовата страна на нещата и трансферната политика. Руди и другите твърдо застават срещу всякакви бомбастични трансфери, типични за Англия и Испания. Подкрепям ги напълно. Така в сладки приказки дойде време и за отбора. Макар и със закъснение, около 17:00 часа клубното возило спира пред хотела. Аз и другите отиваме да поздравим влизащите футболисти. Някои фенове успяват да се сдобият със снимка, други с автограф. Всичко се случва изключително бързо – около 5 минути. Мерките за сигурност са на ниво. Байерн имат лична охрана, а освен това хотелът се е погрижил и за подкрепления, но няма грубости, нито напрежение.
Томас Мюлер – това е истинската причина да се впусна в тази авантюра. Преди пет години получавам ценен подарък от сестра ми – фланелка с неговия номер от световното през 2010. Едва ли съм си представял, че някога ще мога да се доближа до футболния си любимец, но ето че и това се случва. Целта е по-висока – искам снимка. С безкрайния си оптимизъм Руди обяснява, че с правилна стратегия и късмет със сигурност ще успея. След играчите в хотела пристигат и около 50-ина фена, които са пътували с чартъра на тима – ВИП фенове. Изобщо цялата тази идея да си близо до тима, да отсядаш в същия хотел, за да усещаш атмосферата и цялата тази емоция, са нещо изключително. Не се и съмнявам, че тези хора плащат не малка сума пари, но изживяването за тях е незабравимо. Коктейлът всъщност се оказва предвиден именно за феновете. Едно бързо питие, малко хапки и разбира се – раздават се билетите за мача. След това всеки отива по стаите. Предстои вечерна туристическа програма из Загреб. Ние с Руди и Гурам обаче оставаме в хотела в очакване на някой играч. Германецът не пропуска да отбележи, че главната му цел е капитанът Филип Лам, под чийто патронаж той организира зимен фен фестивал в Южен Тирол. Друг посланик на събитието е Андреас Отъл.
Вечерята за играчите на Байерн започва някъде около 19:00. Като всеки голям тим и те си водят свой готвач. Човекът изглежда надежден, но няма как да опитам гозбите му. Ръководителят на прес-службата нервно снове из лобито, докато част от ръководството също се наслаждава на пенливо питие. Изпускам момента, когато играчите слизат, за да гледат заедно с треньорското ръководство вечерните мачове от лигата. Успявам да открия в коя зала на хотела се случва това и решавам да дочакам последния съдийски сигнал седнал в удобно кресло пред асансьорите. Явно същата тактика има и друг фен, който небрежно гледа телефона си, а всъщност чака любимците си. Тактиката на този привърженик е колкото нахална, толкова и успешна. Когато някой играч се появи при асансьора, фенът отива при него и си прави селфи без дори да пита. Стига се дотам и да се качва в асансьора с някои играчи, за да ги притисне натясно и да получи своята желана снимка. Аз обаче оставам разочарован, защото Мюлер не е сред играчите, които гледат футбол в залата. Въпреки това продължавам да чакам, за да видя какво ще се случи. След края на двубоите се появява позната физиономия – Хосеп Гуардиола. Бившата звезда на Барселона в характерен стил сяда с двама испаноговорящи представители от тима си и за около час в сладки приказки и чаша вино се откъсва от заобикалящия го свят. Но само толкова. В момента, когато решава да се отправи към стаята си, е нападнат от група фенове за снимки. След като изпълнява желанието им е свободен да се отдаде на сън. Часът е полунощ. Аз не съм постигнал целта си, но и утре е ден. Ранните часове на нощта прекарвам с моите приятели Руди и Гурам, които получават нощна туристическа разходка из празнично украсения Загреб. Обсъждаме отново футболни теми, но по изрично настояване на Руди, не споменаваме отборът с число в името си от Мюнхен…
9 Декември. Сутринта се надигам тежко, но бързам към хотела. От 10:00 започват да се събират фенове. Клубният автобус е спрял пред входа. Полицията е направила кордон. Шефът на охраната любезно обяснява, че ако феновете не преминават загражденията, всичко ще е наред. Така се и случва. Около 10:30 футболистите излизат.
Повечето от тях не се спират, но някои като Левандовски и Мюлер отделят няколко секунди за снимки и автографи. Безкрайно разочарован остава един фен, който носи френски и испански флаг. Рибери го подминава безчувствено, а Гуардиола дали защото е каталунец?! След като автобусът потегля, същият привърженик показва ръчно изработени карикатури на някои от играчите, които се надява да бъдат подписани и с помощта на охраната. Аз отново се настанявам в лоби-бара. Около 12:00 автобусът пристига. Бързам да направя някоя снимка, но Мюлер пак ми се изплъзва. Моите приятели Руди и Гурам обаче имат успех. Чудя се дали да не се откажа, но германецът ме надъхва, че скоро и аз ще получа селфито си. Оказва се прав. Случайно се навъртам около асансьора в ранния следобед. Изучавам поведението на охраната, за да съм наясно къде е най-добре да се позиционирам. Изненадващо се появява Гуардиола. Сяда на съседното кресло и провежда кратък разговор с местен човек, но на испански. Изслушвам разговора, но не разбирам нищо от казаното.
После треньорът заминава за една от конферентните зали. Ще има разбор. Позиционирам се до една колона, зад коледната елха. Отлична видимост към асансьора и точно на пътя за конферентната зала. Около мен няма охрана. Докато подготвям камерата си за евентуално селфи, леко се сблъсквам с преминаващия покрай мен Левандовски. Голям играч, но не той е целта ми. Чакам нервно всеки път, когато вратите се отварят. И ето, че го виждам. Томас Мюлер и още двама играчи приближават към мен. На чист немски моля за селфи, а звездата отзивчиво се съгласява. Емоцията надделява в мен и всичките дълги часове, прекарани в хотела се изплащат за един миг. Оптимизмът отново побеждава и зареден с позитивна енергия се сбогувам с феновете. Около 14:00 напускам хотела, изпълнил своята мисия.
Загреб, 14.12.2015 Стефан Колев