1 Ден – 18.06.2013
Сутринта групата се събира в двора на Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Поемаме на път за Велико Търново. След по-малко от три часа се настаняваме в хотел в центъра на града. Следва културната програма.
Започваме с обиколка на хълма Царевец. Крепостта, строена през периода на Второто българско царство, е претърпяла значителна реконструкционна дейност, за да придобие съвременния си вид. Влизаме през главния вход по дървен мост. Впечатление правят водохранилищата и основите на множество жилищни, административни и военни сгради. Минаваме покрай паметника, посветен на обявяването на Независимостта на България на 22 септември, 1908г. Една от новите придобивки в комплекса са макетите на стенобойни машини. Изкачваме се по стръмни стъпала, за да достигнем мястото на Патриаршеския дворец. Указателни табели и схеми показват начина, по който е изглеждал той през ХІІІ век. Отчетливо се вижда и докъде е било съхранено автентичното строителство. По-голямата част от това, което се вижда, е възстановка от периода 1930 – 1981 г. Всъщност виждаме изцяло наново съградена Патриаршеската църква. Но днес това е паметник-музей, а не действащ храм. Вътрешните стени са обрисувани със стенописи разказващи по вълнуващ начин за светлите и тъжни дни на Българската държава. Единствено запазени оригинални са няколко камъка в олтарната апсида. Хвърляме бегъл поглед към мястото, където се е намирал самият дворец на владетеля. Днес там има открита сцена за представления. Обиколката ни продължава в посока към Лобната скала. Минаваме покрай основите на няколко църкви, една от които най-вероятно е била тази, посветена на св. Иван Рилски. По пътя виждаме и напълно възстановената Асенова порта, водеща към едноименния квартал. Впечатление прави и един сравнително наскоро открит таен вход към крепостта. Последният обект, който разглеждаме в рамките на Царевец е Балдуиновата кула. За тази бойна кула се носят редица легенди. Две неща трябва да бъдат отбелязани. Първо, тя е възстановена като точно копие на прочутата кула от Червен и второ – би било хубаво стъпалата, водещи към върха, да са по-добре обезопасени.
На хълма Трапезица тече усилена археологическа дейност. Възстановени са част от крепостните стени. Има план да се прекара въжена линия, свързваща го с Царевец.
Следобед посещаваме село Арбанаси.
Най-характерните елементи за него са типичните къщи-крепости и многото църкви. По време на престоя ни тук разглеждаме най-добре запазеният шедьовър от Възрадждането – Констанцалиевата къща. Тя е двуетажна постройка. На втория етаж се намират жилищните помещения – салон, дневна, столова, спалня, както и специална стая за родилка. Освен това са запазени и два клозета, което също е любопитен факт. На долния етаж са се намирали конюшна, стая за прислуга, кухня. Днес там се помещава богатият сувенирен магазин. Със съжаление научаваме от местните, че някои други къщи-шедьоври вече са запустели и не могат да се посетят.
Имаме щастието да бъдем допуснати до един наистина уникален храм – гробищната църква „Св. Атанасий”. Тя се състои от основен храм и пристроен малко по-късно параклис, посветен на св. Харалампий. Храмът е зографисан 1667г., а параклисът малко по-късно – през 1726г. Сред стенописите, които може да видим се открояват Христовите страдания, Великите празници, Богородичен акатист и разбира се литургистите, сред които най-важно място заема патронът на църквата – св. Атанасий Александрийски.
„Рождество Христово” е другият значим храм, който посещаваме. Това е може би най-популярната църква в селото. Състои се от основен храм, към когото е залепен параклис, посветен на Йоан Кръстител и Г-образен коридор, всичко това, обединено под един покрив. Стенописите по стените са основно от два периода – края на ΧVІ в. и ΧVІІ в. Заслужава си да отбележим ранните фигури на светците воини – Теодор Тирон и Теодор Стратилат, дървеният иконостас, който е донесен от друг храм и поради това разпятието не е на върха, а е до него, св. Троица изобразена на тавана по нетипичен за онзи период ред. На източната стена на притвора са любопитните сцени, изобразяващи мъките и страданията на грешниците, част от мащабната композиция на Страшния съд. Внимание заслужава и мащабната композиция на Дървото на Йесей. На една от външните стени на параклиса, посветен на св. Йоан Кръстител се намира и значимата композиция „Колелото на живота”. В обобщение може да споменем, че тази църква е най-богатата откъм стенописи и сюжети в България, като общият брой на сцените е няколко хиляди.
Посещаваме и църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил”. Тя се оказва твърде различна от това, което сме гледали дотук. Основна отличителна черта е, че тук при стенописването (1760 г.) се набляга не толкова на сюжетите, колкото на самите образи. Те са много по-големи от тези в „Рождество Христово”. Освен това бих казал, че се създава едно по-приказно усещане в самия храм. Трябва да се отбележи и уникалната звукова система, с която разполага храмът – специални отвори и кухини в тавана и стените.
Последният обект, който приковава вниманието ни в Арбанаси, е манстирът „Св Богородица”. В сегашния си вид той е реконструиран през ХVІІІ в. Най-ценното му богатство е икона на Дева Мария, за която се твърди, че има чудотворни свойства. Още през ΧІV в. е излекувала дете.
Вечерта се прибираме във Велико Търново.
Правим кратка разходка по Самоводската чаршия. Запознаваме се с майсторството на местните занаятчии и търговци. Обръщаме внимание на къщата на Емилиян Станев, хана на Хаджи Николи и къщата с маймунката.
Когато пада мрак, ни чака нова изненада – ще наблюдаваме уникалния за Европа аудио-визуален спектакъл „Звук и светлина”. В рамките на двадесетина минути чрез множество разноцветни светлини, огряващи Царевец, лазери, камбанен звън и драматична музика се разкрива историята на Второто Българско Царство (1185-1393).
2 Ден – 19.06.2013
На сутринта посещаваме и Асенова махала. Услужливите домакини ни посрещат любезно. Уредник в църквата „Св. Четиридесет мъченици” обстойни ни разказва за историята на храма и последните нововъведения, които са направени. Впечатление правят гробовете на прословути български владетели, което превръща мястото в своеобразен Пантеон. Идеята се появява след откриването на гроб, за който се твърди, че е на самия цар Калоян (1197-1207). Има немалко доказателства в подкрепа на такова твърдение. В храма се намират символични гробове на български владетели от Средновековието, а също така и на св. Сава Сръбски. В църквата са посатвени и някои известни паметници като колоните на Омуртаг, Иван Асен ІІ и колоната от Родосто. Впечатление правят някои запазени, но силно повредени стенописи, датирани от периода на Второто Българско царство.
Другата църква, която привлича вниамнието ни в Асенова махала, е „Св.св Петър и Павел”. Издигането и се осъществява по времето на цар Калоян, а цял манастирски комплекс се появява по времето на цар Иван Асен ІІ. Стенописите в храма са от три основни периода – ХІІІ в., ХV, и ХVІ в. Най-богато са съхранени тези от втория период. Сред тях се открояват композициите Дейзис, Дърво Йесеевео, образите на св. Иван Рилски, св. Петър и св Павел, архангелите Гавраил и Михаил и други. Безспорен интерес предизвикват и още две неща в храма. На северната стена в близост до входа на храма е изобразен един ангел, който досущ прилича на католически кардинал. Това се обяснява с унията, която се сключва между Източната и Западната църква. Другото е старата библиотека, която се предполага, че е била зазидана в едно отделение на стената на храма от патриарх Евтимий, с цел да съхрани българска книжнина. За съжаление тази оригинална литература е разкрита преди Освобождението на страната от Турско робство и съответно е била унищожена от представителите на османската власт. В двора на църквата се намира и символичният гроб на 101 български боляри, които са били екзекутирани след падането на Търново през 1393г.
Друг интересен обект в Асенова махала е църквата „Св Димитър”, но тя не подлежи на посещение от наша страна.
Не пропускаме и местния археологически музей. Тук сред богатата колекция от артефакти, свързани основно с античния град Никополис Ад Иструм и разбира се средновековното минало на Търново впечатление прави едно погребение на знатен мъж, тракийски династ, датирано ср. V в. пр.н.е.
След като сме дошли до Велико Търново е редно да хвърлим един бегъл поглед и към най-новата атракция – мултимедийния посетителски център „Царевград Търнов”. В тази експозиция посредством електронни информационни табла и множество скулптурни фигури се представят основните елементи на средновековното ежедневие. В това число – царската слава, военните успехи, духовността, занаятчийството, книжовната дейност. Като цяло изложбата е насочена към по младата и любителска аудитория, но безспорно модернистичният и вид би могъл да запали интерес за бъдещи срещи с историята у множество хора.
Следващата ни спирка е Преображенският манастир. Въпреки че е създаден през ΧІV в. не е останало нищо от този ранен период. Това, което виждаме днес, е плод на строителна, зографска и резбарска дейност от ΧVІІІ в. Най-впечатляващите съкровища са иконостатсът, „Колелото на живота” от Захари Зограф и някои стенописи, изобразяващи светци, сред които бих отличил редкия образ на св. Тривелий.
След това потегляме към Килифаревския манастир „Рождество Богородично”. Основан през ХІV в. от Теодосий Търновски и място, където се обучавали стотици ученици, сред които и самият бъдещ патриарх Евтимий, в периода на османската власт мястото запада. През ХІХ в. обаче започва възраждането на тази света обител. Тогава се съгражда и днешната голяма църква посветена на св Димитър от прочутия самоук майстор Колю Фичето.
С разглеждането на този обект приключва и нашата теренно-проучвателна дейност. Следва прибиране към София.
София, 2013 Стефан Колев