(посвещава се на проф. Димитър Попов)
Гърция, море, плажове, острови … Тасос.
Тази последователност е толкова естествена, че нито за миг не би ни накарала да се откажем от една екскурзия дотам. Но колко голяма е изненадата на пътешественика, когато се запознае отблизо с богатото историческо минало на този регион, скрил в себе си тайни и легенди за славни царе, епични битки, разкош, великолепие, коварство, предателство… Историята на Тасос е колкото загадъчна, толкова и очарователна и в този къс разказ ще се опитам поне малко да смъкна завесата на потайността и разкрия някои интересни факти от миналото.
Още докато слушате омайващото тракане на фериботния мотор и съзерцавате близкия силует на острова започвате да се питате какви ли тайни би разкрил той пред вас и дали ще имате късмета наистина да достигнете до отговора на въпроса защо той така примамва своите завоеватели и какво толкова би могло да се крие на един незначителен по своята площ остров. Чувате гласовете на чайките, които ви съпътстват, но те в ни най-малка степен не шепнат отговорите, които трябва сами да откриете, разбира се, ако имате желание и доза късмет.
Тасос по площ е 390 кв.км. Първото впечатление е за един безкрайно зелен и горист остров, при това с доста сериозна надморска височина. Най- високият връх е 1204 метра, но изглежда доста величествено, като исполин издигнал се от морската шир.
Както всяко място в Гърция, така и Тасос не е лишен от легендарни истории за своето минало.
Европа, дъщеря на Тирския цар Агенор, спокойно си беряла цветя на морския бряг, когато била забелязана от Зевс. Той мигом се влюбил в нея, а за да не бъде заподозрян от ревнивата Хера, се преобразил в бял бик, който кротко се приближил към девойката. Тя започнала да го гали и даже в един момент го възседнала. Това и чакал коварният бог. Той скочил във водите на морето и заплувал докато не стигнали остров Крит. Там Европа родила и легендарния цар Минос, с когото се слага началото на Критската цивилизация. Когато Агенор разбрал за кражбата на дъщеря си, мигом свикал своите синове Кадмос и Тасос. Той им наредил да не се връщат, докато не открият сестра си. Тръгнали те двамата да бродят из морската шир и като всеки човек, който не знаел посока в античната епоха стигнали до оракула в Делфи. Там те получили интересни съвети. Кадмос тръгнал по стъпките на една крава и стигнал до Беотия ( в превод от гръцки – ‘ страна на кравите ‘). Там той основал град на свое име, който в последствие се прекръстил на Тива – един от най – значимите полиси в историята на антична Елада. В последствие съдбата го отвела и на Адриатическия бряг, където ще се обвърже и с днешния град Будва.
Както може би се досещате Тасос стигнал до един непознат остров. Там той бил запленен от невероятната природа и решил да се засели със спътниците си. Ето така островът получил от него своето име.
Във всеки мит има и поне малко истина. Така е и тук. Всъщност най – старите заселници по острова са траките, но поради липсата на писменост не може да се обясни периодът на тяхното заселване по начин, по който всеки от нас би искал. А историята, която преразказах току ще е свързана с финикийската колонизация из Средиземноморския регион, която Херодот датира 1600- 1500 г пр.н.е. Според един друг мит описан от Омир в ‘Одисея’ именно Тасос е островът на сирените, където той и свитата му са омагьосани от гласовете им. Датировката на тези събития би следвало да е 1300-1200 г. пр.н.е.
И все пак Тасос е населяван и отпреди това. Свидетелствата не са много, но пък са достатъчно значими, за да съставим визитна картичка от периода на каменно-медната и ранната бронзова епохи. Историята би следвало да започва с палеолита, но сигурни доказателства имаме от неолитните разкрития близо до южното пристанище Лименария. Тези артефакти сближават местната култура с тази развила се в Драмското поле. Районът на Драма е много интересен и в местния музей бихте открили редица примитивни сечива от тези ранни етапи на човешки поселения. Много интересна е и пещерата Ангитис, прокопана от едноимената река, където са открити голяма част от находките, а в това число и бивни от мамут, също изложени в драмския музей.
Траките, населявали острова, принадлежат към племената на ситоните и одоните. Други споменати в изворите са карите и пелагите. Ето това свързва острова с колонизация откъм север, но все пак съществуват и доказателства за връзки с цивилизациите развиващи се на Цикладските и Спорадските острови. Например здравата защитна стена около градчето Скала Сотирос. Интересно е и погребението от Кастири, което напомня на типичните за желязната епоха подобни и се датира 1100 г. пр. н.е. Намерени са и известно количество глинени съдове, имитации на Микенския стил с типичните човешки образи, но като цяло по-голямата част наподобяват тракийския стил. Това би трябвало да означава, че местното тракийско население прави копия на ахейски съдове. Изобщо Тасос е място, където се създава не толкова своя собствена култура, колкото имитативна. Доказателство за това може да се открие и в тетрадрахмите сечени в периода на II-I век пр.н.е.
Не е тайна за никого, че островът привлича колонистите със своите богатства. На първо място това са златото и мрамора. Славата му не угасва и до ден днешен кариерите продължават да бълват качествен материал. Добитият мрамор предимно от южните кариери на Алики, създадени от парианите след VII в.пр.н.е. се използва за строежа на храмове и скулптури не само в района на Елада, но се изнася и за цялото Средиземноморие, а дори и в Азия. Дори на острова отваря врати едно от елитните училища, посветени на изкуствуто на скулптурата. Не по-малко атрактивни са и гъстите гори, източник на дървен материал, дивеч и удобни прикрити убежища, скритите заливчета, благоприятни за пристанищна дейност, богатите на риба води и разбира се отличните условия за пчеларство, които след опитомяването на тези насекоми стават още една притегателна сила към острова. Днес медът е един от символите на Тасос. Не може в този ред на мисли, а и с идващата хронологически гръцка колонизация да не споменем и маслиновите насаждения, които са едни от най-старите в елинския свят и биват открити на редица места по острова, и най-вече в района на градчето Панагия в североизточен Тасос.
Нека се върнем обратно в историческата сфера. След идването на финикийците се забелязва една известна промяна в културно отношение. Това е налагането на едно божество като закрилник на острова – Мелкарт. След гръцката колонизация на острова името му вече се свързва с добре познатия ни герой Херакъл, роден в микенски Тиринт, но източните мотиви са вплетени в неговия образ и това кара някои учени да говорят не просто за Херакъл или Мелкарт, а за някакво особено божество комбинация известно като Тасийския Херакъл. В днешната столица Лименас може да видите останките от храма посветен именно на това божество – символ на сила, войнствен дух и победа! Съвсем близо до този храм се намира и един посветен на Селена – богинята на луната, възприемана и като двуполова – мъжка и женска и често изобразявана с рога – заради фазите на луната. Нейният образ е съвсем ясно запазен на лявата стена на портата на храма.
И така в края на VIII век пр.н.е. или началото на VII век пр.н.е. се състояла прочутата колонизация на Тасос. Тя се осъществила от жителите на цикладския остров Парос. Войските били водени от Телесикъл, а за събитията съдим от разказите на неговия син и поет Архилох. Първоначалните сведения са за подкрепа, която йонийците оказват в резултат на зова за помощ на местните след едно нападение от страна на тракийското племе Саяни. След победата, която не идва без подкрепата на Делфийския оракул парианите решават да заселят трайно южните части на острова. Заедно със споменатите вече баща и син пристига и не по-малко популярният и до днес на острова Главк. Именно на него е посветен един от храмовете в древната агора на столицата Лименас.
Без всяко съмнение след стъпването на йонийците на острова започва стремителна колонизация в рамките на век и половина, която обхваща не само териториите на острова, а и отсрещния хинтерланд, скрил в себе си немсетни богатства.
Тасийците успяват да създадат 2 много важни и значими колонии – това са Неиполис и Кринидис. Неиполис според някои автори се припокрива с Датум. Те смятат, че именно това е оригиналната колония, а Неиполис е име получено в следствие на атинската интервенция в региона. За такава приемственост съдим от произведение на древния географ Страбон. Ако това е вярно, може да предположим, че атиняните идват по тези земи и създават своята колония след създаването на един друг много важен град, намиращ се на делтата на река Струма. Става въпрос за Амфиполис. Именно при Амфиполис се състои една решителна битка от Пелопонеската война през 424 г.пр.н.е. Спартанският военачалник Бразидас, обещавайки отстъпки на местното население, успява да го убеди да се предаде доброволно, преди идването на атинското подкрепление. Това е един силен удар, който слага начало на края на атинското господство в елинския свят. В Амфиполис е намерен и един знак на силата – каменен лъв, който днес е символ на цялата префектура с център град Серес.
Всъщност и двата града Амфиполис и Неиполис си приличат по едно нещо – намират се в подножието на планината Пангей. Тя е известна в древността, а някои смятат, че именно там е родното място на митичния бог покровител на виното и веселието Дионис. Не може да сме сигурни в достоверността на това твърдение, още повече, че храмове , посветени на него могат да се открият на много места, в това число и на самия остров Тасос. Но планината е значима заради богатите си залежи на ценни цветни метали – злато и сребро. Именно това кара много от племената, а впоследствие и полисите да водят кръвопролитни войни, за да се докопат до тези блага. Златни, сребърни и бронзови монети с образа на географските контури на острова са сечени в монетарници през VI век пр.н.е., което е сигурно доказателство за забогатяването на тасийците на острова и техните колонии. Неиполис е град, който ще запази това име през целия период на Античността, за да бъде по-късно преименуван на Христополис, Морунец и се стигне до днешното Кавала. За наше съжаление не може да открием много паметници, запазени от античната епоха в града, освен тези съхранени в местния музей.
Доста по-късна колония е Кринидис. Това малко селце е имало щастието да преживее едно невероятно историческо минало и да придобие огромна популярност и до ден днешен. Събитията там може да се обобщят с превръщането му в атинска колония през 360 г.пр.н.е., впоследствие 356 г.пр.н.е. завладяването му и преименуването му от страна на Филип Втори на Филипи, прословутата битка състояла се там между убийците на Цезар – Брут и Касий и представителите на втория триумвират Октавиан и Марк Антоний през 42 г.пр.н.е. и завършим в новия век с пътуванията на апостол Павел през 50 г. по тези земи.
От древния град днес са останали редица руини, измежду които впечатлява театърът на града, а в по – късен период и останките от базиликата. Интересен е и затворът, където е бил заточен именно апостол Павел при едно от следващите му посещения на градчето. Но именно при първото си такова през 50 г. той кръщава една местна на име Лидия и тя остава в историята като първата европейка приела новата вяра. Ето защо днес около руините на древния Филипи има едно селце на име Лидия, в което се намира и една църква посветена на нея. Разбира се в светото писание се споменава за реката, в която тя е покръстена, но реално на мястото, където е храмът и местните твърдят, че е станало събитието, река няма. Това от своя страна дава основание да се предполага, че кръщението се е случило при друг град на Филип с голяма река, какъвто е Пловдив да речем. Оставяме тези хипотези, за да се върнем по-назад във времето.
Всъщност в античната епоха важният град е бил Филипи, а Неиполис е бил негово пристанище. Днес, както може да се увери всеки пътешественик, от Филипи са останали само споменът и руините, а Кавала е вторият по значение град в гръцката област Македония и Тракия.
През VII, VI и V век пр.н.е. Тасос се развил изключително много. За разцвета на една цивилизация може най-добре да съдим по състоянието на нейната столица. Така е и с Тасос. В главен град се превръща основаната колония на северния бряг, която и до ден днешен е неофициална столица – Лименас. Там са най-добре запазените руини и артефакти от античната епоха на острова. Не е тайна, че населението в миналото е достигало до няколко десетки хиляди души, при не повече от пет хиляди днес. Основната причина са били изключително добрите условия за търговия, производство и живот като цяло. Център на града била агората. Тук се предлагали стоките, произведени от златото, мрамора, желязото, тук било мястото, където може да се сдобиеш с най-добрата реколта вино, да вкусиш маслини. Но агората е не само търговско сборище, тя е място, където тасийците можели да изложат възгледите си относно демократичното управление на острова, относно своите симпатии към едни или други полиси. В религиозно отношение тасийците са оставили богато наследство. Вече споменахме за Херакъл, Селен и Дионис, но освен тях свои светилища са имали и Атина, Хера и Зевс. В Агората и до днес може да се видят останки от храмовете на Артемида и У – образният Посейдонов храм. Запазени са част от колонадите, а мястото е любимо на археолози и историци от цяла Гърция, които идват тук често и сред руините разясняват древната история на училищни групи. Какъв по – голям пример за зараждане на патриотична гордост у бъдещите поколения. Култовите сгради на агората, както и запазените жилищни постройки и работилнички следва да бъдат датирани в този си вид може би от IV в пр.н.е. Съвсем леки добавки биват направени от римляните в по-късен етап. Такава е например монументалната порта към комплекса.
Покорявайки акропола на града стигаме до древния театър. Той побира около 3000 души и от мястото се разкрива великолепна панорамна картина към пристанището. Използвал се от тасийците по време на Дионисиевите чествания. Там било място, където творили майстори на драмата като Игемон, описан от Аристотел и като автор на първата пародия. В периода на римското владичество тук са се организирали и гладиаторски битки. На Акропола се намират светилища на Атина и Пан. И до ден днешен може да се забележи каменен релеф изобразяващ рогатия бог. На акропола са запазени и няколко гроба, както и светилище на Аполон, което се използвало и за съкровищница на града.
От Тасос произхожда и един велик художник на име Полигнот, който твори в по-голямата част от живота си в Атина и остава в историята като първият въвел идеята за обемност на персонажите с цел придаване дълбочина на изображението. Днес някои негови произведения са запазени в музея в Потамия. За скулптурното майсторство говорят и някои експонати в местния музей в Лименас. Такива са 3-метровата статуя тип курос – голо мъжко тяло, датирана от VI в.пр.н.е. Тя е любопитна, защото държи овен в ръката си. Доста по-малка като размери, но не по – малко впечатляваща е и една малка склуптура на Афродита, яхнала делфин с един малък Ерос на опашката. Тасийците са известни и със своите спортни достижения. От тук произхожда многократният Олимпийски шампион Теаген. За съжаление все още не са намерени останки от древния гимназион.
Тасос е град, който рзполагал с две пристанища. Едното било военно и се свързвало посредством мостик с агората. Това пристанище било забранено за малки плавателни съдове и разполагало с две бойни кули за охрана. Другото било търговско, откъдето корабите пълни с вино, зехтин и оцет потегляли към далечни пристанища в Евксинтския понт и Египет. И двете пристанища се намирали извън крепостните стени, като по всяка вероятност това била система за защита от внезапни пиратски нападения.
Бурно се развива града и острова като цяло по време на Гръко-Персийските войни и последвалата Пелопонеска такава. През 494 г.пр.н.е. персийците на Дарий разрушили островния флот и три години по късно влезли победоносно отвъд мраморните крепостни стени. Политически тасийците загубили своята свобода, но духът им останал свободен. След поражението на Ксеркс островът бил освободен и за по-голяма сигурност се присъединил към Атинско-Делоския морски съюз само година след неговото създаване – 477 г.пр.н.е. Предприемчиви хора като тасийците обаче бързо осъзнали, че този съюз има за цел да обслужва интересите само на един полис и това опредлено не бил Тасос. Ето защо местните велможи организират бунт и излизат от съюза през 465 г.пр.н.е. Те се обръщат за подкрепа към отколешния атински съперник Спарта. За тяхно съжаление обаче спартанците преживяват редица катаклизми през този период – враждебно отношение на съседите от Аргос, третото месенско въстание на илотите, а и цар Архидам още не можел да се справи с пораженията от земетресението през 468 г.пр.н.е. Всичко това се отразило пагубно върху опитите за откъсване на Тасос от опеката на Атина и тяхното въстание било прекратено. Наказанието било доста сурово – Тасос трябвало да плаща годишен данък на Атина в размер на 30 таланта, а освен това се отказал и от континенталните си владения, които били анексирани от Атина. Целият военен флот на победените бил потопен.
Последвалите години са свързани с люта борба за надмощие на острова между Спарта и Атина, които в крайна сметка завършват с успех за спартанците през 404 г.пр.н.е. Те запазват Тасос до 393 г.пр.н.е , когато Атина осъществява успешна реконкиста. За разлика от предните пъти, когато тя владее острова, този път тя дарява местните с независимост и свобода на самоуправление, по всяка вероятност идея, инспирирана от великия мислител Платон.
През 340 г.пр.н.е. Филип II посредством измама сложил ръка върху острова. Не е ясно до каква степен е било значимо македонското военно присъствие на Тасос, но е известна позицията на Аристотел, който съветва Филип да даде свобода на местните. Царят вероятно е послушал съвета му и местните изпращат войски, които да подкрепят сина му Александър в походите му срещу огромната източна империя Персия. Все пак основната полза за македоните си остават природните богатства, които те вече експлоатират както намерят за добре. След смъртта на Александър островът е заграбен от генералите му. През 281 г.пр.н.е. македоните са разбити от келтски племена, но те вместо да окупират острова, го даряват с независимост. Македоните налагат своята власт отново през 202 г.пр.н.е. , за да дойде 197 г.пр.н.е., когато тасийсците посрещат Рим освободителя. Градът е възстановен, построени са нови сгради, реновирана е агората, театърът, а тасийските кораби отново започват да движат търговията в Егейския басейн.
Монетите на Тасийците били ценени като универсална валута на Балканите до тяхното заместване от страна на римския денарий.
През 42 г.пр.н.е. се състояла битката при Филипи между Брут и Касий и Октавиан и Марк Антоний. Тасос бил важен център за убийците на Цезар, но в крайна сметка след тяхната гибел островът попаднал в тираничната власт на Антоний. Това не продължило особено дълго и след възкачването на престола на Октавиан, Тасос се превърнал в изключително привилегировано място. Единственият полис, който се ползвал с подобна свобода, бил Атина. Островът станал резиденция на римската аристокрация, което от своя страна довело и до бавното изчезване на традиционните тасийски културни традиции и асимилацията на местното население от страна на римската цивилизация. Благоденствието и мирът на острова продължили чак до разделянето на империята. Той попаднал в рамките на Източната империя, по-късно известна като Византия. Четвърти век бил изпълнен с бурно разпространение на Християнството и Тасос не останал встрани от това явление на епохата. Били изградени нови църкви, а старите езически храмове били разрушени или самите те станали дом на новата вяра. Последните спомени за славното антично минало изчезнали с разрушителното земетресение от 365 г. Тогава голяма част от постройките, както и белите мраморни крепостни стени се сринали или били погълнати от морската вода.
Това природно бедствие се слага край на античната епоха на острова. Оттук насетне водеща роля поели Християнската идеология, съчетана с римската държавност и разбира се гръцката култура и език. Това били стълбовете на една нова империя олицетворила в себе си дългия период на Средновековието, който оставил своите отпечатъци и на остров Тасос. Но за тях някой друг път, по някое друго време.
Фериботът бавно се придвижва към континента. Силуетът на острова се отдалечава, все така примамлив, но вече по-познат и по-дружелюбен, защото е позволил на пътешественика да разгадае част от тайните му …
София, 2010 Стефан Колев