Меню Затваряне

Приключение в Истрия (Бастионът на туризма Ровин)

(историята продължава)

„Твърде скромна и незначителна“ е меко казано пресилено определение за автогарата в Ровин. При положение че градът има слава на един от лидерите по брой туристически нощувки в страната, очаквах нещо по-голямо.

Първата забележителност, която видях слизайки от автобуса, беше малка романска църква посветена на светата Троица.

DSC_6364
Ровин. „Света Троица“.

Замислих се по кой път да поема. Пред мен имаше павирана пешеходна улица, а вляво се падаше крайбрежната алея. Естествено се спрях на второто. Старият град се беше разположил удобно върху хълмист кръгъл полуостров. Отдалеч гледката беше толкова впечатляваща, че сигурно можеше с часове да седиш на някоя пейка, съзерцавайки това човешко творение. Но аз нямах време. Исках да обиколя максимално много, за да съм навреме за автобуса за Загреб.

DSC_6334
Ровин. Изглед към стария град.

По крайбрежието бързо стигнах до централния площад. Веднага ме привлече яркочервената часовникова кула. Достроявана многократно, основно от венецианците, тя някога е криела затвор под себе си.

DSC_6337
Ровин. Часовникова кула.

Всеки посетител на Ровин има една основна цел – да се изкачи на върха на хълма, за да се наслади на панорамната гледка. Аз избрах да мина по главната калдъръмена уличка на стария град. Тържествено влязох през малката арка, която е съградена тук в края на XVII век на мястото на разрушената главна градска порта. Всъщност самото селище е възникнало именно на полуострова и чак до края на средните векове жителите му са се чувствали сигурни защитени от крепостните стени, които са го обграждали. Имало е седем порти, през които се е влизало, но днес са съхранени едва три.

DSC_6342
Ровин. Главен вход за старата част.
DSC_6357
Ровин. Стара градска порта.
DSC_6356
Ровин. Стара градска порта.
DSC_6358
Ровин. Стара градска порта.

Изкачването ми мина успешно и след по-малко от десетина минути бях на върха. Гледката към морето беше наистина впечатляваща. Не по-малко внушителна беше и катедралата „Света Еуфемия“. Великолепната барокова конструкция от XVIII век криеше в себе си най-голямото богатство на града – мощите на светицата. Добре познавах тяхната съдба от времената, когато пишех научната си дисертация. Историята накратко разказва, че мощите били спасени в Константинопол по време на иконоборския период и хвърлени във водите на морето. Те доплавали по чудодеен начин до Ровин, където местните ги приели и обявили светицата за техен покровител. За съжаление не успях да вляза и да ги зърна с очите си. Но пък видях скулптурата на светицата върху камбанарията. Тази постройка напомняше по удивителен начин за посестримата си от „Сан Марко“ във Венеция, но ѝ отстъпваше по височина.

DSC_6351
Ровин. Катедрала „Света Еуфемия“
DSC_7152
Ровин. Изглед към Адриатика.
DSC_6355
Ровин. Изглед към Адриатика.

Исках да се пробвам да посетя още две забележителности – местния музей и францисканската църква с манастир. Отново имах малшанс. Музеят се оказа с твърде неподходящо работно време – само сутрин, а бароковата манастирска църква не беше нещо впечатляващо. До нея се намираше интересна училищна постройка.

DSC_6338
Ровин. Музей.
DSC_6362
Ровин. Францисканска църква и манастир.

Ровин е град с население от около 15 000 души, но беше пълно с ресторантчета, където предлагаха какви ли не вкусни гозби, морски дарове, италиански пици и паста, континентални хърватски вкусотии. Минах през местния пазар, който беше затворил по това време. Не пропуснах да се разходя и по главната улица. Определено градът беше голям туристически център готов да посрещне десетки хиляди туристи в летния сезон.

DSC_6365
Ровин. Главна пешеходна улица.

Беше време да тръгвам към автогарата. Транспортът нямаше да ме чака. Всъщност нямах и представа, че точно в този ден от седмицата въпросната автобусна линия не вървеше. Изненадата беше пълна и доста неприятна. Следващият автобус за Загреб беше чак на сутринта, което не влизаше в плановете ми. Разсъждавайки как мога да прекарам нощта и дали ще трябва да си търся хостел, ме озари светлата идея, че е възможно в Пула, големия град на полуострова, да има връзка за Загреб. След половин час потегляше автобус именно натам. Така взех решение да се завърна обратно в най-богатия на римско наследство град в Хърватия.

Облачното небе ставаше все по-мрачно и нощта беше готова да ме обвие в своята прегръдка.

(следва продължение)

 

Пловдив, 2017                Стефан Колев

2 Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *