Оставаха по-малко от 20 минути до кацането на самолета в Катания, а в главата ми нахлу споменът от последното ходене в Южна Италия. Надявах се този път да се разминем с турбуленцията, която ме приветства в Неапол преди години. Допирът на колелата с нагрятата от слънцето писта беше тежък. Сякаш пилотът изгуби концентрация за секунда и това се отрази на вътрешния ми комфорт. И все пак тръпнех в очакване на срещата си с новото място.
Ако има нещо, което прави впечатление в Катания, това безспорно е любовта на местните към тяхната светица-покровителка света Агата. Пред олтара, където се пазят мощите и в катедралата, винаги има хора, отправящи своите молби за здраве и спасение към нея. Също така ми допадна и любопитната скулптура на слонче върху фонтан току на главния площад. Според различни градски легенди появата на слоновете в Катания е свързана с арабския период, но днес те са знак за просперитет за града и съвсем естествено са станали негов разпознаваем символ.
Вулканът Етна дава живот, но и отнема. Родена от него, Сицилия един ден ще бъде погубена от него. Но поне засега той си остава може би най-разпознаваемият символ на острова и досегът със застиналата лава и лунния пейзаж на повече от 2900 метра височина е сред задължителните преживявания в Сицилия.
Еолийските острови крият множество тайни и възможности. Сред тях бих откроил вечерното наблюдение на изригващия Стромболи и потапянето в калното езеро на остров Вулкано – доза свежа емоция за всеки ентусиаст.
Известно като център на керамичната индустрия Санто Стефано ди Камастра се оказа и отлична локация за панорамни снимки към морето и планината. На редица места из тесните улички личеше украсата с цветни и рисувани плочки, а впечатление направиха и не малкото маси за джаги за подобно селище.
Палермо, най-големият град на острова, се слави с отличната си улична кухня. Типичната градска атмосфера на южен град лъхаше от всеки ъгъл – хаос, задръствания, множество магазини, тълпи от хора…
Безспорно човек онемява зървайки за първи път пищно украсената сграда на катедралата. Освен че може да се насладите на гледката от покрива ѝ, то в никакъв случай не трябва да изпускате опцията да посетите богатата съкровищница и зърнете гробовете на най-изтъкнатите владетели на Сицилия, сред които безспорно се откроява Фридрих II Хоенщауфен.
За любителите на екстравагантните атракции бих препоръчал отличната колекция на мумифицирани тела в капуцинския манастир. Повече от 8000 експонати, събрани в продължение на пет века, разкриващи особената традиция на този католически орден.
Жертва на иконоборската криза във Византия, днес статуята на Черната Мадона се радва на изключителна почит от жителите и гостите на Тиндари. Преди петдесетина години е построена новата импозантна църква, в която днес се пази ценната вещ. Малък по размери, но представителен е антиквариумът в града. Римски мозайки, останки от гимназион и театър, който се използва и до днес за представления, са сред топ-атракциите в местността.
Пострадала от не едно и две бедствия, сред които земетресението от 1908 година и бомбардировките на съюзниците през Втората световна война, днес Месина е важен пристанищен град, чиято най-разпознаваема атракция е кулата с най-сложния часовников механизъм в Европа. Всеки ден в продължение на десетина минути в 12:00 човек може да се наслади на ревящ лъв, кукуригащ петел, покланящи се на Богородица апостоли, алегорични фигури на етапите от човешкия живот, дните от седмицата, зодиакалните знаци, фазите на луната, удрящи камбаните бронзови статуи… Така да се каже, описанието е бледо в сравнение с преживяването!
Да си християнски владетел, който покровителства мюсюлмани и сключва договори с ислямски владетели в годините на усилено кръстоносно движение, не е най-добрата реклама за пред папата. Но точно такъв е случаят с един от най-значимите владетели на Свещената римска империя Фридрих II Хоенщауфен, чийто двор бил ситуиран в Сицилия. А поредното загадъчно място на острова се оказа неговата крепост в Милацо – неповторим обект, който очестява пулса на всеки запален медиевист.
И точно тук се появява фигурата на митичния скарабей. Тя е изработена посредством магмени тухли на един от труднодостъпните ъгли на стената, но защо и кой точно я е поставил, остава огромна загадка. Предполага се, че е свързан с гео-астрономическите явления и лятното слънцестоене, но дали скарабеят не крие още тайни?
Споменът за безкрайния басейн в хотела дълго време ще топли душата ми. Неколкосекундната сцена на залеза, този прекрасен финал на всеки ден, може да конкурира спокойно тази в Санторини и Задар, често споменавани като най-красивите в Европа.
Сякаш изписани от леката ръка на някой импресионист, спомените за природните картини, които островът благоволи да разкрие пред мен, все още носят усмивка по иначе безизразното ми лице. И тази културна среда, един безкраен микс от цвят, мирис, дъх, които пренасят човек ту в гръко-римската античност, ту в арабско-норманското средновековие, ту в дългите векове на испанска доминация, ту в ранните години на обединена Италия… Сицилия завинаги!
Пловдив, 2019 Стефан Колев
Great!