Асеновград – теренно проучване с колегите от университета

posted in: Пътешествия | 0

 WP_000572

 

1 Ден – 29.09.2013

 

Този ден беше посветен на едно пътуване до известния като български Ерусалим Асеновград.

Точно бяхме паркирали автомобилите, когато получихме информация, че ни очакват в храм „Св. Николай”. Веднага се отправихме натам.

В двора на комплекса ни очакваше отец Йордан Георгиев. Любезният домакин се беше подготвил за гощавка с манастирски боб, ракия и вино, които произвежда сам. Много бяха любопитни историите, които научихме за църквата и местните обичаи. Отец Йордан се оказа човек отделящ сериозно внимание на благотворителността. Често се случва в двора на храма да се редят хора, очакващи гощавка в тези трудни времена. Сладкодумният свещеник обяснява и за местния обичай Каленици, който се изпълнява от младите момичета на Еньовден. Що се отнася до храма – той е трикорабна едноапсидна сграда с емпория и без нартекс. Строен е в този си вид в началото на ХІХ век. Внимание заслужава дървеният иконостас дело на неизвестен автор. В двора на църквата е изграден и един параклис-костница, посветен на св. Симеон и св. Трифон, които са покровители на двата основни поминъка на местното население – копринарство и лозарство.

След като разглеждаме комплекса си взимаме сбогом с домакините и продължаваме своето проучване с близкоразположения храм „Успение на Св. Богородица”. Той се счита за най-стария енорийски в града, макар че сведения за него имаме от 1720 г, а над входа се вижда изписана годината 1765. Интересен е с това, че е вкопан в земята. Най-голямото му богатство е ажуреният иконостас. Характеризира се с богато фигурално и тематично разнообразие – флорални мотиви, митологични същества, сцени от Стария и Новия завет. Впечатление прави и изписаната отвън камбанария с часовник. Тя е градена през 1877г. от брациговски майстори.

Следващият обект е доста впечатляващ. Като вещ наблюдател на един хълм се е разположила малка еднокорабна базилика – „Св. Йоан Кръстител”. Датирана е някъде ΧІІ век, както е изписано на един камък в близост до църквата, на който може да се види и образът на светеца. За съжаление е затворена и единственото, което може да направим е да се насладим на автентичната външна архитектура.

WP_000576

В близост подминаваме и един параклис, посветен на „Въведение Богородично”.

Следващата ни голяма цел е „Св. Богородица – Благовещение”. Църква на това място има още през средните векове, но до наши дни не е достигнало много от нея. Съвременният храм е свързан с деветнадесетото столетие. Тук при изписването на аязмото, посветено на „Св. Йоан Кръстител” гениалният Захари Зограф доказал своето майсторство през 1838 г. Всъщност като не подценявам работата на майсторите одринчани в главния храм, смея да твърдя, че аязмото е най-привлекателната част на църковния комплекс. Освен рисунките на Захари Зограф тук се намира и една чудотворна икона на св. Богородица – Умиление, която всяка година се отнася с литийно шествие до Бачковския манастир на двадесет и петия ден от Великден. Друг любопитен момент са рибките, които плуват в аязмото. Именно заради тях, някои хора наричат църквата: „Рибната Богородица”.

WP_000583

Следващите обекти, които посещаваме, се намират в квартал Амбелино.

Внушителна е църквата „Св. Георги”. Със своята дължина от 35 м. И ширина 18м. Това е най-големият храм в града. Вероятно за първи път тук се появява църква в средата на ХVІІ в., но днешният храм е от ХІΧ в. Смята се, че той е копие на „Св. Георги” от Зографския манастир. Майсторите, които изработват украсата, са от Одринската школа. Впечатление прави, че над входа за наоса е изобразен св. Стефан, а не патронът на храма – св. Георги. Интерес предизвиква и масивната камбанария. Тя е истински архитектурен паметник на културата – масивна възрожденска сграда, на която е бил монтиран и първият градски часовник в Асеновград – изработен през 1872г. във Виена. Трябва да се отбележи и училището, което е функционирало към храма.

В близост се намират и параклисите „Св. Стефан” и „Св.св. Козма и Дамян”. Те са отделни сгради със самостоятелни входове, но с долепени надлъжни стени. Това е позволило да се изгради вътрешен вход, който да ги свързва. Изключително ценни иконостаси от ХVІІ в. и икони от ХVІІІ и ХІХ се съхраняват тук. Според една легенда тук починал и видният възрожденец Паисий Хилендарски.

В центъра на града посещаваме историческия музей, притежаващ повече от 1000 музейни единици. По особен интерес предизвиква археологическата колекция. Тя включва каменни и костни оръдия на труда, битови и култови предмети, въоръжение. Сред по впечатляващите експонати са статуетка на бог Телесфор и керамичен съд с формата на елен от района на село Мулдава. Възраждането е представено от колекция включваща снимки, документи и въоръжение на местни революционери и борци за просветна и църковна независимост. Етнографският отдел включва национални костюми, накити и битови предмети. Музеят притежава и малка колекция от старинни битови предмети – радио приемници, телефонни апарати, фотографски камери и др. Внимание заслужават и оброчните плочи, които са експонирани още при влизането в сградата.

WP_000590

Не може да не посетим и Асеновата крепост. Укрепление тук възниква още в епохата на древните траки. За това сочат археологическите проучвания, в течение на които се открива и погребение на воин от V в. пр.н.е. Важно значение има това място както за българи, така и за византийци. Най-значимите строителни периоди на крепостта са през ІΧ и ХІ в., както и разбира се времето на цар Иван Асен ІІ. Именно при неговото управление през ΧІІІ в. се изгражда и впечатляващата двуетажна църква „Св. Богородица Петричка”. За съжаление до наши дни са оцелели само малка част от стенописите на този храм. Разбира се трябва да сме благодарни и на това, защото по време на гражданската война в Османската империя през 1410 г. един от претендентите за престола Муса се бил окопал именно в тази крепост. След обсада от страна на своя брат Сюлейман, той решил да се предаде. За да се предпази от други подобни случки и вбъдеще, той наредил укреплението да бъде разрушено. Съхранена била единствено църквата.

След резонно посещение на местна винарна, за което официалната история мълчи, групата се връща към София.

София, 2013                                                       Стефан Колев

 

 

 

Leave a Reply