Брокиер за градовете в Турция през XV век

posted in: Творчество | 2

(Анализ върху пътеписа „Задморско пътешествие“)

DSC01662

Градовете от край време са били средища на Цивилизацията. Първите се появяват в Месопотамия, а скоро след това и по поречието на Нил. В Европа градовете придобиват значение на по-късен етап, но именно в тях цари високият интелект довел до редица значими постижения в сферата на науката, философията, литературата. Древна Гърция и нейният наследник Рим са основните доминанти определящи модата в Европейската, а и в цялата Средиземноморска Цивилизация. Именно в силните години на тези държави се оформя ръководната роля на градовете като средища, в които народите постигат просперитет. Атина, Спарта, Тива, Рим, редица финикийски центрове са само малка част от богатото антично наследство, което варварите от ранното Средновековие получават на тепсия. Само че тези войнстващи номадски народи не възприемат строежите като нещо, от което биха извлекли полза. За тях, свикнали да се местят от едно местообитание в друго, градовете имат моментен положителен ефект. Те могат да бъдат разграбени, разрушени и след това изоставени на произвола. Това е съдбата, която очаква градовете, останали без стабилна имперска защита в Запада. На изток ситуацията е далеч по благоприятна. В териториите на Византия градският дух ще продължи да съществува в непрекъснатост поне още няколко века. Да, наистина и тук градовете ще бъдат обект на моментни набези и завоевания, но съдбата им ще е далеч по благоприятна от тази на западните им еквиваленти. Най-голямото завоевание на Изток ще дойде едва през XIII-XV век. Тогава на сцената се появява една нова държава, една нова идеология, един нов номадски народ готов да засвидетелства своето присъствие на териториите на славната някога Римска империя. Османците ще успеят да завледеят Европейския Югоизток, но също така те ще покорят и големи части от Западна Азия и Северна Африка. Първоначално подложени на разруха, в последствие градовете по тези земи ще изпитат нов Златен век. Огромната държава дава сигурност, защита, пазарите на Ориента се откриват пред местните търговци. Всичко това води до един икономически бум и разцвет на градската Цивилизация, продължил няколко века.

Героят на нашия разказ – Бертрандон де ла Брокиер – предприема едно опасно приключение именно в този свят, където Изтокът си дава среща със Запада. Особено значение той отдава именно на градовете. Някои от тях той заварва в окаяно състояние, а други го очароват със своето богатство. Различията са големи и за тях именно ще стане дума в това произведение.

Целта не е да се направи пълен аналаиз на местата, през които Брокиер минава. Моят интерес е насочен изцяло към тези, които днес попадат на територията на Република Турция.

„Задморско пътешествие” е не просто един пътепис, то е енциклопедия на Ориента през XV век. Когато четем страниците на тази творба не трябва да забравяме и причината, поради която тя е написана. Брокиер е шпионин на служба при Бургундския дук. Той трябва да направи щателно проучване на ситуацията в Леванта. За франките всички опции за кръстоносни подвизи са от голямо значение. Брокиер е решен на всичко, за да събере ценна информация. Неговият маршрут изобщо не е случаен. Преди да отплава за Светите земи, той прави едно не малко проучване на ситуацията в раздираната от религиозни спорове Италия. През 1432 година духовете на Апенините все още не са спокойни. Минали са едва 17 години от събора в Констанц, където се слага край на понтификата на тримата папи. Но това не уталожва страстите. Самият Брокиер споменава, че внукът на Мартин Пети, който наследява престола в Констанц и днес почива в църквата Сан Джовани ди Латерано води борба срещу титулярния понтифекс в Рим – Евгени Четвърти. Брокиер не изпуска да премине последователно през владенията на не една и две знатни фамилии – Милано, вече част от империята на Сигизмунд, отявлен враг на османците, Болоня – дълги години резиденция на кардинал Балтазаре Коса, днес под папска власт, Флоренция – сърцето на Тоскана, управлявано от рода Медичи, поддръжници на Коса и лични папски банкери, Рим – папската столица, където стабилни позиции притежава фамилия Орсини, Урбино на граф Урбино и разбира се Римини – резиденцията на Малатеста, дългогодишни поддръжници на папа Григорий Дванадесети. Всички тези градове и владетели се намират в непрекъсната борба за надмощие в континенталните територии. По това време все повече се говори за предстояща уния между Константинопол и Рим. Само след няколко години ще бъдат взети важни решения на събора във Ферара, преместен във Флоренция, където поредното голямо чудо на Ренесанса очаква своите поклонници – „Санта Мария дел Фиоре” и нейният купол, дело на Брунелески. През тези земи несъмнено шпионинът е имал за задача да проучи и евентуалните настроения на потенциалните съюзници по време на проекто похода срещу агаряните. Всяка акция по море трябва да бъде съобразена с „Преславната” – Венеция. Героят ни минава и оттам. След това пътешествието му по море включва няколко Далматински пристанища, за да стигне и до Светите Земи. След краткото си поклонение, той решава да се отправи и на основната част от пътуването си – а именно да премине през земите на Великия турчин по суша.

В 1432 година османците все още не са овладели напълно земите в Леванта. Светите градове Йерусалим и Антиохия са извън техен контрол, а също така Константинопол продължава да бере душа, разцепвайки на две обширната турска земя. Караман е мюсюлманска държава, която пък владее югоизточните малоазийски земи. Ако наложим картата на съвременна Турция към ситуацията от времето на Брокиер ще заключим, че той успява да посети повече от двадесет града, които днес попадат в рамките на югозападната ни съседка. Те са обект на настоящата творба. На някои от тях пътешественикът се спира съвсем бегло, но на други обръща по сериозно внимание.

Основната характеристика, която Брокиер прави на градовете е свързана с тяхната укрепеност. Той неминуемо отбелязва за всяко място, през което преминава дали има крепостни стени или някакви бойни кули или укрепени замъци. Явна е тенденцията на Брокиер да разглежда градовете като потенциална цел на кръстоносна армия. Изобщо цялото му произведение е с такава насоченост. Той дава подробна информация за вражите войски, за навиците им, за това кои са силните и кои слабите им страни. Най-показателен е фактът, че в края на книгата си той дори дава напътствия от свое име като потенциален ръководител на военната операция.

Статистиката сочи, че половината от местата, които героят посещава не разполагат с добра защита. Но от чисто географска гледна точка те се намират твърде близо до важни и укрепени центрове, което предразполага към бързо придвижване на вражи гарнизони. Например Чорлу и Люлебургас, които са близо до Одрин. Брокиер забелязва тенденция някои пристанищни градове да имат по-слаба защита откъм сушата. Такова е например Пера. Силиврия също няма кой знае каква отбранителна система, но пък турците все още не са успели да ги превземат. Другият основен момент, на който Брокиер обръща внимание е местността – теренът в който попада населеното място. Географската характеристика е изключително важна в този случай, защото опредлени терени предполагат дълга обсада, а други са идеални за подмамване на противника и даване на бързо решително сражение. Тежкият планински релеф би възпрепятствал придвижването на грамадна по размери обсадна техника. Брокиер отделя особено внимание и на морските условия. Абразионните форми на релефа са също изключително важни. Той внимателно посочва къде има плитки заливи неблагоптиятни за големи кораби, а също така и в кои пристанища могат да спрат повече на брой и по-големи като размери съдове.

Друг важен аспект от наблюденията на Брокиер е свързан с климатичните особености. Като цяло този проблем не е голям що се отнася до европейските територии – климатът е сходен с този в неговата родина и битките се водят през топлото полугодие. В Мала азия обаче ситуацията е малко по-различна. Там температурите са по-високи, сняг вали само по високите планински територии, а и на места теренът е пустинен. Климатът обаче е определящ за нещо много важно в случай на бойни действия – продоволствения проблем. Брокиер не пропуска да отбележи и кои градове се намират в плодородни земи, кои се намират в опасни райони, пълни с разбойници, къде хората са по-богати, къде селяните са разорени, най-вече от скорошните военни действия. Много от градовете, през които минава Бертрандон сменят твърде често своите господари, което и не им позволява да се възстановят икономически от пораженията.

Още един момент е важен за Брокиер – отношението на местните. Самият той навсякъде под „християни” включва само католиците. За него православните са еретици, въпреки че искрено съчувства на нерадостната им съдба. Като че ли той не е толкова срещу Православието, колкото срещу лукавото и подло отношение на гърците като народ. На редица места той не пропуска да отбележи, че има повече доверие на мюсюлманите, отколкото на гърците. И все пак шпионинът е убеден, че всички християни биха подкрепили евентуална офанзива срещу турците. Не може да не бъдем горди и с този факт: „Всички хора на тази страна имат голямо желание да се отърват от робство, ако намерят кой да им помогне“. Тези думи се отнасят до българите, които очевидно по това време все още не са изгубили надежда за скорошно отхвърляне на игото. Като контра настроение се посочва това на гърците. Чувстващи се сигурни зад могъщите константинополски стени те сякаш са готови да приемат по-скоро турците, отколкото да се подчинят на католиците. За тях политическата свобода е нищо в сравнение с духовното робство, на което иска да ги обрече папата. Друг много интересен момент за Брокиер, който няма пряко отношение към градовете в Турция, но все пак е свързан с населението – свободните европейски държави се отнасят изключително добре към мюсюлманите пътешественици, може би и от страх да не бъдат поредната завоювана земя. Не толкова добро е отношението им към единоверци чужденци какъвто е Бертрандон да речем.

И така след тези общи мнения относно градовете нека се спрем малко по-подробно на някои по важни от тях, както казах намиращи се на територията на съвременна Турция. В наши дни някои от тях са големи и важни търговски и икономически центрове, а други дори нямат градски статут. А какви са били те през 1432 година ?

Първият такъв град е Мисис. За него, а в последствие и за някои други, пътешественикът споделя мнение, че вероятно този град е бил голям на времето. Но сега ясно си личат разрушенията, останките от крепостни стени на места и основите на църкви. Все пак този град е разделен на две половини и едната е сравнително добре укрепена. Прави впечатление, че Брокиер за първи път отбелязва запазването на някои църкви от завоевателите, за да бъдат превърнати в джамия. Тази тенденция е широко разпространена из поробените от турците земи.

Следващият град е Адана. Той е здраво укрепен и се намира в близост до морето, а през него тече река. В този град Брокиер се запознава с някои от мюсюлманските обичаи и открива, че турците не са някакви неморални зверове. Запознаваме се с тяхното гостоприемство, щедростта към бедните, жизнерадостното им весело настроение. Силно впечатление вероятно прави и банята. Това е сравнително непознато помещение за западняците от петнадесети век. И както самият Брокиер посочва – място, където се изграждат приятелски чувства и се затвърждава доверието.

Тарсус е добре укрепен град, който се намира в плодородна земя. Според разказа е богат на жито и вино, а къщите са красиви. Това свидетелства за материално благополучие на населението.

Ергели и Ларенде са доста разрушени по това време, а обезлесената земя между двата града свидетелства за бурни военни действия. Въпреки това почвите и тук са плодородни.

Коня е първият достатъчно значим град, който Брокиер посещава в турската земя. Това е столицата на емирата Караман. Това е най-добре укрепеният със стени град, през който Брокиер минава до този момент. За отбелязване е наличието на изкопан ров и разбира се множество бойни кули. В центъра на града сред развалините на стара крепост се издига и царският дворец. Съвсем близо до Коня, на брега на морето е Караташ, където се намира военната флота на Караман. От сведенията, които Брокиер получава в тази страна, следва да се предположи, че офанзива срещу Караман би била не лека задача, но както се казва: „Няма невъзможни неща“. Изключително събитие в цялото пътуване на пътешественика е срещата му със самия владетел на тази могъща държава. Цялата церемония по посрещане на гостите, разговора с тях, приемането на подаръци, изслушването на молбите им е новост за Брокиер, която той най-сатрателно описва.

Следващите градове, през които минава шпионинът на път за Бурса и днес са важни центрове. Акшехир, Карахисар и Кютахия лесно могат да се намерят на географската карта, а размерите им са между сто и двеста хиляди души население. Особено впечатление на нашия герой правят последните два града. Карахисар е изключително важен център за Караман. Брокиер е впечатлен от архитектурата на крепостта там. Тя била кацнала на една скала, издялана като с длето, а естествената преграда на планината придава особен чар на целия град. Проблем за тази крепост е липсата на водоизточник. За да се сдобият с ценната течност местните използват изкуствени водоеми.

Кютахия пък няма стена, но за сметка на това може да се похвали с цели три укрепления и една крепост. Това е седалище на един от синовете на Мурад II. Този факт не е случаен, ако съдим по историята на града – той е завладян едва 4 години преди посещението на Брокиер.

Главният град на османците в Мала Азия е Бурса. Тук се намира великолепен царски дворец, където живеят поне петдесетина от жените на султана. Брокиер описва и езерцето, в което той можел да се вози на лодка, както и градините – изключителен разкош, типичен за Ориента. Градът е седалище на Хамза паша, който отговаря за набирането на малоазийска войска – двадесет хиляди души били поддържани от него и в случай на нужда можели да бъдат изпратени на султана. Другото впечатление, което този град прави на Брокиер е пазарът му. Освен копринените платове, скъпоценните камъни и деликатесните храни, той вижда и как се продават християни роби. Гледката е особено покъртителна в очите на Бертрандон. Подобни неща може би са и една от причините пътешественикът да желае все пак офанзива срещу мюсюлманите. Изобщо цялостното произведение на Брокиер е пропито с голяма доза хуманизъм, което чувство води и до симпатиите на читателите. Не бива да се изпуска и друго голямо значение на град Бурса – там е мястото, където се погребват султаните, ръководители на Османската империя.

Последният важен град, който посещава шпионинът преди Константинопол, е Пера (известен и като Галата). Той описва пристанището като най-хубавото, което някога е виждал, а вярвам вече се убедихте, той е прекосил половината Средиземноморие. Най-големите плавателни съдове спират без проблем в него. Самият град принадлежи на генуезците, които очевидно имат търговско споразумение с турците, тъй като градът не бил добре укрепен откъм сушата, а избягалите роби-християни потърсили убежище в града трябва да се връщат веднага на техните мюсюлмански господари.

Константинопол!

Това безспорно е черешката на тортата в творбата на Брокиер. Въпреки, че през 1432 година градът е загубил голяма част от предишната си слава и населението му е било от порядъка на петдесетина хиляди, той продължава да бъде най-значимият културен и икономически център в Леванта.

Според шпионина Рим е по-голям от Константинопол. Но пък фортификацията му е изключително силна дори и сега. Наличието на предукрепление и напълно здрави крепостни стени на града, дълбокият ров и естествената преграда на водата от три страни (Златният рог, Босфор, Мраморно море), го правят изключително труден за превземане. Поразителна е историята за разрушаването на два двореца в близост до крепостните стени. Следващото нещо, което впечатлява героя е огромното пристанище, в което могат да акостират по няколко галери наведнъж. Отбелязва се и слабата застроеност на градската площ.

Като център на източното християнство, Константинопол притежава едни от най-впечатляващите религиозни храмове. Специално внимане на някои от тях обръща и Бертрандон. На първо място е „Света София”. Въпреки разграбването от кръстоносците, шедьовърът на Юстиниан все още е най-впечатляващата църковна сграда в Изтока. Пътешественикът е привлечен от непривичната и кръгова форма, непопулярна в Запада. Макар някои от прилежащите и манастири да не съществуват, църквата може да се похвали с богатата си украса – три етажа обшити с мрамор и поддържани от разноцветни колони. Съкровищата, които се крият там са част от Христовата дреха, Копието на съдбата, гъбата, с която давали вода на Спасителя и розмаринът. Брокиер не е сигурен дали тези светини наистина са съхранени, защото не ги е видял лично. Но затова пък той свидетелства за намиращите се там скара, на която изпекли свети Лаврентий и каменното корито, от което Авраам нахранил тримата ангели, сюжет станал особено популярен в творчеството на руския художник Андрей Рубльов.

Бертрандон подробно описва и площада пред този храм. Впечатление му прави колоната, върху която стоял император Константин на кон с протегната ръка сочеща Ерусалим. Всъщност тук вероятно авторът е допуснал грешка. Императорът от статуята е Юстиниан, който я издига през 543 година след една значима военна победа. „Издига” може би не е точната дума, тъй като колона е съществувала и преди, но тя е увековечавала Теодосий, изобразен като античния герой Ахил. Юстиниан просто сменя неговият образ със своя. Така или иначе всички тези предположения са изпълнени с голяма доза неяснота и мистичност. Не трябва да бъдем крайни към хората от петнадесети век, които са вярвали, че става въпрос все пак за безкрайно обичания от тях Константин Велики. Нашият герой прави и описание на останалото от славния някога Хиподром. В разказа му присъства и конна игра, която византийците изпълняват за радост на гостите на една знатна сватба, между които е и императорското семейство. Вероятно празненнставата са били на площада, а не на самия стадион, който по това време е в трагично състояние, а и най-голямата му гордост – позлатените бронзови коне – са във Венеция.

Още три църкви привличат вниманието на Брокиер. Първо това е Пантократор. Това е Комниновият храм от дванадесети век, днес Зейрек джамия. Там героят зърва и докосва камъка на Никодим, върху който било поставено сваленото от кръста Христово тяло и били запазени капки от сълзите на Богородица. В храма се споменава наличието на саркофазите на света Елена и Константин. Първият бил поруган от венецианците, които отмъкнали тялото на императорската майка, но вторият не успели да отворят. Предполага се, че там се е пазела и прочутата икона „Одигитрия” на света Богородица, но за нея нашият герой нищо не споменава.

Следва „Светите апостоли”. Тук героят вижда парче от колоната, за която бил привързан Христос пред дома на Пилат, за да бъде бичуван. Автентичността и се потвърждава от факта, че пътешественикът е виждал вече другите и две части в Рим и Ерусалим и те били от същия камък. Брокиер разказва за многото гробове на светци, които се намират в този храм, но не били на такава почит, както светите мощи в Запада. По всяка вероятност става въпрос за телата на погребаните там императори, императрици и патриарси, тъй като този храм бил истински пантеон. Интересен проблем възниква с гроба на Константин Велики, който първоначално е бил именно тук, както се посочва в книгата „За церемониите” на Константин Багренородени от десети век, но според описаното от Брокиер той през петнадесети век е преместен в друга църква.

Накрая се споменава и Влахеранската църква, намираща се в близост до едноименния императорски дворец, който е официално седалище на василевсите от единадесети век досега. Със своята вътрешна украса тя прави най-силно впечатление на Бертрандон. Брокиер е истински късметлия, защото съвсем скоро след неговото посещение тя е унищожена в пожар. Нещастието се случва през 1434 година.

Брокиер не пропуска да спомене и за важното търговско значение на Константинопол. В града има търговци от най-различни народности, но с най-голяма почит се ползвали венецианците. Те били и в основата на спасението на града от турците на два пъти. А техният главен представител носел специалната титла „байло”, която го правела независим от волята на императора.

В Европа Брокиер посещава редица градове, днес на територията на Турция. Впечатлението, което му правят обаче не е никак добро. Личи си, че всички някога са били значими и богато центрове със здрави крепостни стени. Днес те са бедни, ограбени, полуразрушени. Буюк Чекмедже, Чорлу, Каръщъран, Люлебургас, Булгарофигон, Енос, Ипсала … Всички тези населени места влизат в пределите на Османската държава. Силиври пък е във владенията на императора в Константинопол, въпреки че според Брокиер не е достатъчно добре укрепен и е цяло чудо, че е оцелял по време на османските нападения досега.

Градът, който прави впечатление на пътешественика в европейските владения на султана, е Одрин – столицата на империята. Брокиер се удивлява на мащабите. Населението е многобройно, засилено е присъствието на търговци от големите западни центрове. Дори реката, която минава през него – Марица е наречена „много голяма”. В един момент от разказа си, той дори посочва ширина от около две мили в долното течение. Наистина някога Марица е била огромна, но сега тези цифри звучат някак си фантастично. Одрин е мястото, където най-често резидира султана. Там е и седалището на румелийския бейлербей. В Одрин, нашият герой успява да присъства на тържествено посещение в султановия палат. Най-силно впечатление там му прави дистанцията, която се спазва между гостите му и него. Това не е случайно, тъй като още се помни съдбата на Мурад I, който бил убит в шатрата си от сръбския пратеник Милош Обилич по време на битката на Косово Поле от 1389 г.

„Задморско пътешествие” на Бертрандон де ла Брокиер представя една уникална и незабравима панорама на Късното Средновековие в Леванта. Сблъсъкът на двете култури – християнска и ислямска е залегнал в основата на написаното. Пътешественикът отчита положителните и отрицателните черти и на едната, и на другата, като у читателя се създава впечатление за една искреност и религиозна необремененост у автора. Но отношението на шпионина Брокиер е малко по-различно. Той е пратеник на Бургундския дук и като такъв е длъжен да се занимае с възможностите за военни операции срещу турците. Това е и главната причина нашият герой внимателно да описва фортификационните съоръжения на градовете, нагласите на населението, снабдеността с храна, капацитета на пристанищата. В тази „малка енциклопедия” всеки би открил по нещо за себе си, а това което разкрих и анализирах пред вас – надявам се ви е било полезно и поне малко интересно.

 

София, 2011                                                    Стефан Колев

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2 Responses

  1. Боянка

    Браво! Страхотен анализ Стефчо, много ми хареса твоето виждане на пътеписа „Задморско пътешествие“ от Брокиер, а местата, които са описани в него, задължително поне веднъж в живота, трябва да бъдат посетени!

Leave a Reply