Загреб, планетите и още нещо

posted in: Пътешествия | 3

Когато бях малък се интересувах доста от астрономия, обичах да чета за галактиките, за слънчевата система, за планетите. Така де са каже космосът ме привличаше. С течение на времето нови интереси изместиха старите и така до днес.

Една от причините да продължавам да пътешествам е изкуството. И точно така попаднах на място, където новите страсти се преплетоха със старото хоби. Още преди години се запознах с творчеството на скулптора Иван Кожарич. Една от най-значимите фигури за хърватите с редица международни участия на изложби в Загреб, Париж, Венеция, Сао Пауло. Емблематично негово произведение си остава Приземеното слънце. То се намира на една от централните улици в Загреб, в непосредствена близост до някои много приятни за чокофредо кафета. На пръв поглед идеята е доста шантава, а и голяма част от минувачите не знаят какво представлява това голямо жълто кълбо.

stef1

От 1971 г. до днес тази топка не спира да радва и озадачава жители и гости на града. Първоначално се е намирала в непосредствена близост до народния театър (където днес има нейно копие), но от 1994 г е на днешното си място. През 2004 г. на сцената се появява името на налудничавия скулптор Давор Прейс. Той взима гениалното решение, че е крайно време щом Загреб си има Слънце, да се сдобие и със слънчева система. Проектът е изключително амбициозен. Изработват се малки топки с правопропорционални спрямо Слънцето размери. Това са планетите. И се поставят на правопропорционална спрямо Слънцето дистанция, за да се създаде един истински модел на нашата слънчева система. Върху специални метални пластинки е дадена и информация за размера на планетите и точното им разстояние от Слънцето.

Ако имате свободен ден или два и искате да опознаете Загреб по един невероятен начин, това пътешествие из Космоса, макар и на Земята, е точно за вас.

Ето как протече моето …

Разбира се започваме от Слънцето. Както вече споменах то се намира на централната улица Богачичева и представлява голямо жълто кълбо, с диаметър може би около 2 метра. По стара традиция някои хора не са изпуснали възможността да оставят и своето име върху това произведение на изкуството. Но няма време за губене, затова веднага се впускаме в търсене на планетите.

П.с. А за любителите на митологията, тъй като тези планетарни имена са познати от Рим, ще посоча в скоби и гръцките им съответствия.

 

Меркурий (Хермес)

Най-малката планета в системата. Тук е редно да направим едно уточнение, че към времето на съставяне на проекта Плутон гордо носеше това прозвище. Но за него малко по-късно. Меркурий е бил познат на древните народи като шумерите от хилядолетия. Древните гърци пък смятали, че става дума за два обекта – един, който виждали сутрин и един вечер. Меркурий се намира на площад Прерадович, известен още и като Цветния площад. На една сграда срещу православната църква Преображение може да откриете този мъник.

stef2

Венера (Афродита)

Тази планета винаги ме е озадачавала по свой си начин. Всъщност тя е и първата, която намерих в Загреб, още преди години. Венера е много близка по характеристики до Земята, но атмосферата и не позволява да има живот. Изключително лесно може да я откриете на една колона в западната част на централния площад Бан Йелачич.

stef3

Земя (Гея)

Земята безспорно е най-важната планета за нас. Ако ви интересува нещо повече за нея и еволюцията, само на час път с кола от Загреб Ви препоръчвам музея в Крапина. Самата пластика е разположена отново в близост до площад Прерадович, върху бизнес сграда.

stef4

Марс (Арес)

Богът на войната се е скрил на една от любимите улици за местните – Ткалча. Тази планета е може би най-одумваната измежду всички. Дали някога там е имало живот, дали и днес не се среща вода, дали животът на Земята е дошъл с метеорит откъм Марс, дали марсианците ни наблюдават… все въпроси, на които не може да се даде еднозначен отговор. Но безспорно тази планета е толкова силно навлязла в земния фолклор, че дори често извънземен и марсианец се възприемат просто като синоними. Червената планета крие своите тайни, но никак не е скрита тя в Загреб.

 

stef5

И тук някъде свършват вътрешните планети. Астероиден пояс засега не съм открил, но безспорно истинското приключение започва оттук.

Юпитер (Зевс)

Газовият гигант винаги ме е впечатлявал. Съвсем достойно най-голямата планета носи името на върховния бог. Освен всичко останало Юпитер поне според мен има достатъчно известни спътници, които с лекота биха засенчили някои планети. Ганимед, Калисто, Йо, Европа … всички тези имена говорят сами за себе си. Особено ме е вълнувала Европа, заради ледената обвивка и предполагаемия течен океан отдолу. Дали там пък не се крият живи организми… За да достигнете планетата трябва да се покатерите малко. Разположена е в жилищен район на малки еднофамилни къщи, в близост до медицинския факултет. Разходката безспорно си заслужава, за да се види и тази страна на града. Самата скулптура видимо впечатлява с размерите си на фона на предходните мъници и все пак е далеч от мащабите на слънцето.

 

stef6

Сатурн (Кронос)

Бащата на Зевс е планета с особена стойност за мен. Това е планетата, която оказва най-силно влияние върху зодията ми. Ето защо не крия симпатиите си към нея. Мащабните пръстени около нея допълнително и придават по особен чар, помпайки ЕГО-то и, отличавайки я от останалите. Освен това нейният спътник Титан е още едно от местата, където се намират вещества в течно състояние в нашата система. Пешеходната разходка от Юпитер ме отведе на изток до площад Влахо Буковац. Там върху оградата на една къща пред мен се разкри Сатурн.

 

stef7

Уран

Наближаваше залез, а все още имаше планети, които очакваха своето звездно селфи. Някои хора биха казали, че тези пешеходни дистанции са твърде големи, но не и аз. Достигнах до парк Максимир. Там трябваше да хвана трамвай, с помощта на който да се пренеса в южните квартали, Нови Загреб. Слязох на спирката на Панаира. От там пеш покрай малък парк отдясно и висок блок отляво достигнах в сумрака до гаражи, където на входа ме очакваше и тази планета. Интересно е, че тя е единствената, известна с гръцкото си, а не латинско наименование.

stef8

Нощта ме принуди да прекратя Мисията и да изчакам утрото, за да я довърша.

Нептун (Посейдон)

Тази планета я свързвам с една легендарна едноименна игра за 8-битовия ми Правец, както и с официалното име на любимия ми котарак, който понастоящем се изживява като парижки бохем. За да достигнете планетата Ви е необходимо да хванете трамвай номер 2 или 3. Аз лично слязох на спирка Загребски транспорт, откъдето продължих пеш из този район на новостроящи се къщи, примесени със стари селски жилища. Връщането пък го направих покрай индустриалната зона до спирка Елка. Интересно е, че благодарение на това пътуване до крайните югоизточни части успях да видя не един и два интересни паметника и графита, с които никак не между другото Загреб изобилства. Известен дискомфорт придаваше леещият се дъжд, но той не можеше да ме откаже от достигането на крайната цел. Тя се оказа върху един електрически стълб и в общи линии изглеждаше така:

stef9

Плутон (Хадес)

Не съм убеден, че най-доброто решение на световната научна общественост е разжалването на Плутон като планета. Все пак богът на подземното царство е способен на всякакви отмъщения… Търсенето на Плутон е най-амбициозната част от Мисията. Честно казано досега не се бях замислял колко далеч всъщност е тази бивша планета от Земята. Но благодарение на Давор Прейс и моята мания за странни селфита мисля, че имам по-реална представа. Първо човек трябва да стигне до крайна трамвайна спирка Черномерец. От там се хваща автобус 120 до неговата крайна спирка Хузянова. След което се озовавате в далечния запад (7,5 км от Слънцето) и върху една подпорна колона на главния път извеждащ от града се намира металната пластина. Тук човек трябва да внимава, защото е необходимо да пресече натовареното шосе, за да може да си направи качествено селфи с Плутон. Другата изненада е, че топчицата на планетата липсва. Дали това е реакция в следствие понижаването на ранга и, не мога да твърдя, но ето какво се получи от снимката под нестихващия дъжд:

stef10

Някои хора ще кажат, че това скитане из града от планета на планета е лудост, но аз мисля, че то е отлична възможност да се запознаете по детайлно с града и неговите райони извън центъра. Сигурен съм, че виден планетен пътешественик като Малкият Принц би ме подкрепил.

Благодаря Ви господа Кожарич и Прейс.

 

Загреб, 16.10.2015                                                Стефан Колев

3 Responses

  1. Kameliya

    Браво,Стефчо!Признавам си никога не ми е била интересна астрономията,но сега ми беше приятно да прочета в твой стил

Leave a Reply