Как да растеш, но да не остаряваш (из тайните на една столица)

Разказът е носител на приз „Публикация на тема туризъм в България за 2016 г. в интернет блог“ на Министерство на туризма на Република България.

DSC_6804

По случай 137 години от обявяването на София за столица на България и аз най-сетне реших да посетя „Музей за история на София“. Досега бях чул доста мнения за него, преобладаващо позитивни, но това, което видях, ме накара да се почувствам наистина доволен и горд.

Ангажираните с проекта са свършили отлична работа. Като човек, посетил стотици музеи по света, в това число и не малко от т.нар. градски, смятам, че София вече разполага с една представителна изложба, разкриваща по-любопитните моменти от миналото.

Самата експозиция е хронологически подредена. Започва се от праисторията, за да се мине през славната античност и се стигне до бляскавото средновековие. Всичко това е представено в една обща зала, където акцентът пада върху макета на първобитно жилище, Константиновото наследство, ранните християнски паметници и разбира се идването на българите на кан Крум, който присъединява важното селище към своята държава.

Следващата зала представя духовното богатство на София и околностите. Сред експонатите личат множетсво икони, донесени от близкоразположените Германски и Кремиковски манастири. Не случайно понякога се говори за Софийска Света Гора.

Безспорно обаче кулминацията в изложбата е посветена на първите години след Освобождението. Краят на XIXв, до 40-те на XXв. Това е периодът на Монархията. Когато съм посещавал градските музеи в места като Париж или Сплит например именно този период ми е бил най-интересен.

Сред топ-експонатите бих откроил лични вещи на цар Фердинанд като бюрото, сабята и уникалния часовник, подарък от кралица Виктория, с която разбира се са в роднински връзки.

DSC_6799

Истинско бижу, обаче е каляската, с която той и съпругата му Мария Луиза пристигнали от дунавския бряг до София. Изработката е френска и е принадлежала на Мария Антоанета. Напълно е възможно този експонат да се е движел из прашните алеи на безкрайните версайски градини или измежду китните постройки в имението на кралицата. Последният френски крал, който се пада дядо на цар Фердинанд, всъщност му прави този скъп подарък. Това, което е добавено специално за новия собственик, е българският герб.

DSC_6798

Другият безкрайно атрактивен експонат за мен е Мерцедес, също принадлежал на цар Фердинанд. Като истински бохем, владетеят е обичал лукса и нововъведенията. Притежавал е цели шест автомобила. Тази страст към иновациите и красивото може би е в основата и на бурната му строителна дейност, която превръща София от ориенталско село в модерен европейски град.

DSC_6802

Из залите на музея човек може да види дамски вечерни рокли, мъжки костюми, обувки, детски играчки, грамофон, стълб за афиши, вестникарска будка, първият велосипед в София, който бил твърде опасен, тъй като няма спирачка и всеки пробег с него завършва със сблъсък или падане на земята… Показани са и интериори от домовете на заможните софийски жители и работните кабинети на изтъкнати политици като Стефан Стамболов и Константин Стоилов.

Изключително ценен е и моделът на софийския герб, който е изработен специално за световно изложение в Париж през 1900г.

Трябва да отбележа и наличието на задължителен за всеки музей сувенирен магазин и кът за детска занималня, където най-малките жители и гости на столицата могат да научат любопитни неща посредством различни игри, организирани от уредниците. Музеят е снабден и с мултимедийни информационни табла на три езика – български, руски и английски, което е отлично решение.

Самият музей е разположен в сградата на старата баня, което само по себе си е породило спорове сред обществото. В книгата с мнения някои хора бяха написали, че си искат банята, но моето лично мнение е, че тази нова функция на сградата е отлично подбрана и пожелавам успех и много посетители занапред!

 

София, 2016                                                         Стефан Колев

 

2 Responses

  1. Приятно ми е,че има хора,които кратко и ясно могат да ни запознаят с толкова много историял

  2. Нина Ботевска

    Браво на автора,изчерпателен разказ!

Leave a Reply