Магията на южнославянските художници

Преди две седмици в софийската галерия „Квадрат 500“ беше открита изложба, посветена на Съюз на южнославянските художници „Лада“, създаден по предложение на Джордже Йованович по време на една изложба в Белград от 1904 година. Първата истинска изложба на този съюз се състои в 1906 година в София. За да легитимират събитието, като почетни гости са представени произведения на Алфонс Муха и Влахо Буковац. В изложбата били показани повече от 400 творби на 100 автори (сърби, хървати, словенци, българи). Бих посочил имената на Ярослав Вешин, Александър Божинов, Харалампи Тачев, Иван Мещрович, Целестин Медович, Марко Мурат, Джордже Кръстич. Това е първото толкова мащабно подобно събитие у нас, което безспорно утвърждава високите художествени достижения на балканските майстори, нареждайки ги до най-значимите имена на символизма, пленеризма, импресионизма. Събитието е отразено достойно от Симеон Радев на страниците на списание „Художник“.

Днес интересът към тези балкански творци отново е жив и Националната художествена галерия го задоволява именно с тази великолепна изложба от творби на южнославянски художници, която може да бъде видяна до 19 март, 2017 година в „Квадрат 500“.

При самото ми влизане в залата погледът се прикова от неповторимите женски извивки, които можеха да бъдат дело само на него – Влахо Буковац. Роден в малкото крайбрежно градче Цавтат, той от малък работи по корабите и успява да обиколи близки и далечни места по света. Съдбата го отвежда в Школата за изящни изкуства в Париж. Там негов наставник е самият Александър Кабанел, с чието изящно творчество имах удоволствието да се запозная преди години по време на една изложба в Кьолн. В последствие Буковац изживява изключително ползотворни години в Белград, Загреб, Прага, където и умира. Винаги ще помня с нескрита емоция посещението си в дома на този велик творец в Цавтат. Докато изкачвах скърцащите стъпала между етажите сърцето ми потръпваше в очакване на някой негов шедьовър. Безкрайно симпатични се оказаха рисунките по стените, които Влахо беше оставил. Последният етаж беше апотеоз на пътешествието във вселената на този велик майстор на четката. Докато мракът сякаш преобладаваше в останалите помещения, тук в работното му ателие светлината не само си пробиваше път през прозореца, но сякаш струеше и от изящните образи, които геният беше създал върху платната.

DSC_8852

С Емануел Видович се „запознах“ в Сплит. За пореден път бях впечатлен от доброто отношение на хърватите към България по време на разговора си с уредничката на входа на галерията, която се намира в рамките на Диоклециановия дворец. Самото творчество на този художник беше пропито от някаква мистериозна тъга, която придаваше мрачен образ на картините му. Очарованието на тишината, на сенките, на залеза са сред ярките послания на неговата творба и в София.

DSC_8864

Целестин Медович е следващото голямо име, което бе представено в София. Безспорен интерес буди неговата „Мадона“, сюжет който бих оправдал с францисканското му манастирско образование. Истинска нотка на наслада изпитах, когато съзрях и платното му „Мъртво море“, показващо красив природен феномен от остров Локрум, задължителна дестинация за всеки любител на природата, стъпил в Дубровник.

DSC_8850

DSC_8877

Силно впечатление ми направи красивият полски пейзаж на Фердо Ковачевич. Съосновател на Асоциацията на хърватските художници, той участва в редица международни изложби в Загреб, Белград, София, Прага, Париж. Освен това взема участие при украсата на двореца на Департамента по теология и образование в Загреб, а също и църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ на Университета в Сараево, която за съжаление е затворена за посещения през по-голямата част от времето.

DSC_8868

Картината „Месец август в зеленчуковата градина“ е дело на Бранко Шеноа. Този пейзажист е бил директор на Академията за изящни изкуства в Загреб, а също и член на Югославската академия на науките и изкуствата. Фамилията му може да се стори позната на любителите на литературата, защото той е син на известния писател Август Шеноа, чието произведение „Златото на златаря“ е сред шедьоврите на илиризма.

DSC_8866

Вероятно най-загадъчната творба в изложбата е тази на славонския художник Бела Чикош Сесия. Тя носи името „Непорочност“ и е част от серия произведения, които са купени от частни колекционери по време на изложба в Санкт Петербург. Единствено тази остава за всеобщо възхищение, а присъствието и в София може да бъде само повод за задоволство.

DSC_8859

Няма как да сбъркам сплитското пристанище с венецианската кула и францисканската църква. Вниманието ми е приковано от творба на словенския пейзажист Рудолф Марчич. Ученик на Влахо Буковац, той изобразява в творбите си едни от най-красивите места по далматинското крайбрежие и езерото Блед.

DSC_8841

Признат грях, половин грях. На времето смятах, че единствено ренесансовите гении са истински достойни за уважение творци, но дългите часове прекарани из парижките галерии ме накараха сериозно да преосмисля това. Нещо повече – обикнах едно по-късно течение в живописта – импресионизма. Трудно е човек да прецени кой измежду всички негови представители му допада най-много, но ще си призная, че за мен това са Клод Моне и Алфред Сисле. Ала сега ще стане дума за едни по-късни техни наследници, които смело доказват, че тази школа не само, че не е отживелица или дори несериозно изкуство (както например са смятали за творбите на Сезан в родния му град), а нещо уникално, докосващо човешките сетива по един по нежен и дори тайнствен начин. Това са словенските импресионисти. В София може да се види творбата „Брези“ на Матей Яма, проникната с много интимно настроение, шепнеща поезия за тиха самота на замечтаните дървеса. Освен нея са представени Рихард Якопич и Иван Грохар, чието „Дърво“ излъчва огромна сила, ясно доловима от всеки наблюдател.

DSC_8862

DSC_8884

Човек остава поразен от своеобразния духовен мир, който излъчва погледът на „Баба Юла“. Могъща рисунка, която нарежда сръбския художник Йосиф Даниловац до най-добрите майстори на своето време.

DSC_8889

И ако тези редове са ви запалили поне малко по изкуството на Балканите от края на XIX век и началото на XX век, то бих ви призовал да отделите време за изложбата в „Квадрат 500“, където ще се насладите и на други талантливи художници. А за да разширите познанията си, несъмнено посетете при удобен случай Народния музей в Белград, Галерията за модерно изкуство в Загреб, Къщата на Влахо Буковац в Цавтат, Галерия „Емануел Видович“ в Сплит, Народната галерия в Любляна. Обещавам ви, че няма да съжалявате!

 

Пловдив, 2017                          Стефан Колев

Leave a Reply