1 Ден – 29.09.2013
Този ден беше посветен на едно пътуване до известния като български Ерусалим Асеновград.
Точно бяхме паркирали автомобилите, когато получихме информация, че ни очакват в храм „Св. Николай”. Веднага се отправихме натам.
В двора на комплекса ни очакваше отец Йордан Георгиев. Любезният домакин се беше подготвил за гощавка с манастирски боб, ракия и вино, които произвежда сам. Много бяха любопитни историите, които научихме за църквата и местните обичаи. Отец Йордан се оказа човек отделящ сериозно внимание на благотворителността. Често се случва в двора на храма да се редят хора, очакващи гощавка в тези трудни времена. Сладкодумният свещеник обяснява и за местния обичай Каленици, който се изпълнява от младите момичета на Еньовден. Що се отнася до храма – той е трикорабна едноапсидна сграда с емпория и без нартекс. Строен е в този си вид в началото на ХІХ век. Внимание заслужава дървеният иконостас дело на неизвестен автор. В двора на църквата е изграден и един параклис-костница, посветен на св. Симеон и св. Трифон, които са покровители на двата основни поминъка на местното население – копринарство и лозарство.
След като разглеждаме комплекса си взимаме сбогом с домакините и продължаваме своето проучване с близкоразположения храм „Успение на Св. Богородица”. Той се счита за най-стария енорийски в града, макар че сведения за него имаме от 1720 г, а над входа се вижда изписана годината 1765. Интересен е с това, че е вкопан в земята. Най-голямото му богатство е ажуреният иконостас. Характеризира се с богато фигурално и тематично разнообразие – флорални мотиви, митологични същества, сцени от Стария и Новия завет. Впечатление прави и изписаната отвън камбанария с часовник. Тя е градена през 1877г. от брациговски майстори.
Следващият обект е доста впечатляващ. Като вещ наблюдател на един хълм се е разположила малка еднокорабна базилика – „Св. Йоан Кръстител”. Датирана е някъде ΧІІ век, както е изписано на един камък в близост до църквата, на който може да се види и образът на светеца. За съжаление е затворена и единственото, което може да направим е да се насладим на автентичната външна архитектура.
В близост подминаваме и един параклис, посветен на „Въведение Богородично”.
Следващата ни голяма цел е „Св. Богородица – Благовещение”. Църква на това място има още през средните векове, но до наши дни не е достигнало много от нея. Съвременният храм е свързан с деветнадесетото столетие. Тук при изписването на аязмото, посветено на „Св. Йоан Кръстител” гениалният Захари Зограф доказал своето майсторство през 1838 г. Всъщност като не подценявам работата на майсторите одринчани в главния храм, смея да твърдя, че аязмото е най-привлекателната част на църковния комплекс. Освен рисунките на Захари Зограф тук се намира и една чудотворна икона на св. Богородица – Умиление, която всяка година се отнася с литийно шествие до Бачковския манастир на двадесет и петия ден от Великден. Друг любопитен момент са рибките, които плуват в аязмото. Именно заради тях, някои хора наричат църквата: „Рибната Богородица”.
Следващите обекти, които посещаваме, се намират в квартал Амбелино.
Внушителна е църквата „Св. Георги”. Със своята дължина от 35 м. И ширина 18м. Това е най-големият храм в града. Вероятно за първи път тук се появява църква в средата на ХVІІ в., но днешният храм е от ХІΧ в. Смята се, че той е копие на „Св. Георги” от Зографския манастир. Майсторите, които изработват украсата, са от Одринската школа. Впечатление прави, че над входа за наоса е изобразен св. Стефан, а не патронът на храма – св. Георги. Интерес предизвиква и масивната камбанария. Тя е истински архитектурен паметник на културата – масивна възрожденска сграда, на която е бил монтиран и първият градски часовник в Асеновград – изработен през 1872г. във Виена. Трябва да се отбележи и училището, което е функционирало към храма.
В близост се намират и параклисите „Св. Стефан” и „Св.св. Козма и Дамян”. Те са отделни сгради със самостоятелни входове, но с долепени надлъжни стени. Това е позволило да се изгради вътрешен вход, който да ги свързва. Изключително ценни иконостаси от ХVІІ в. и икони от ХVІІІ и ХІХ се съхраняват тук. Според една легенда тук починал и видният възрожденец Паисий Хилендарски.
В центъра на града посещаваме историческия музей, притежаващ повече от 1000 музейни единици. По особен интерес предизвиква археологическата колекция. Тя включва каменни и костни оръдия на труда, битови и култови предмети, въоръжение. Сред по впечатляващите експонати са статуетка на бог Телесфор и керамичен съд с формата на елен от района на село Мулдава. Възраждането е представено от колекция включваща снимки, документи и въоръжение на местни революционери и борци за просветна и църковна независимост. Етнографският отдел включва национални костюми, накити и битови предмети. Музеят притежава и малка колекция от старинни битови предмети – радио приемници, телефонни апарати, фотографски камери и др. Внимание заслужават и оброчните плочи, които са експонирани още при влизането в сградата.
Не може да не посетим и Асеновата крепост. Укрепление тук възниква още в епохата на древните траки. За това сочат археологическите проучвания, в течение на които се открива и погребение на воин от V в. пр.н.е. Важно значение има това място както за българи, така и за византийци. Най-значимите строителни периоди на крепостта са през ІΧ и ХІ в., както и разбира се времето на цар Иван Асен ІІ. Именно при неговото управление през ΧІІІ в. се изгражда и впечатляващата двуетажна църква „Св. Богородица Петричка”. За съжаление до наши дни са оцелели само малка част от стенописите на този храм. Разбира се трябва да сме благодарни и на това, защото по време на гражданската война в Османската империя през 1410 г. един от претендентите за престола Муса се бил окопал именно в тази крепост. След обсада от страна на своя брат Сюлейман, той решил да се предаде. За да се предпази от други подобни случки и вбъдеще, той наредил укреплението да бъде разрушено. Съхранена била единствено църквата.
След резонно посещение на местна винарна, за което официалната история мълчи, групата се връща към София.
София, 2013 Стефан Колев