На гости в кметството на Белфаст

Началото на XX век е време на невиждан просперитет и стопанско могъщество за Белфаст. Тогава градът се сдобива с великолепна едуардинска необарокова сграда, истински повод за местна гордост. През 1906 година врати отваря новата общинска палата. Век по-късно тя продължава да изумява посетителите на северноирландската столица, а решението на местната власт да прави безплатни организирани посещения из залите и коридорите е отлична възможност, която не пропуснах.

Влизайки в сградата човек преминава през мраморния вестибюл и се озовава във входната зала. Тук трябва да се регистрирате и спокойно може да започнете обиколката. Първоначално се изкачвате по великолепното парадно стълбище, изградено от три типа италиански мрамор. Когато стигнете горния етаж, може да се любувате на витражите, разказващи любопитни моменти от историята на града. Самата сграда има квадратна форма, а в центъра е увенчана с импозантен купол, издигащ се на 53 метра височина. Вътрешната му украса е сред върховете на декоративното изкуство. Тази част от интериора изобилства с класически елементи. Четири колони поддържат купола и са свързани помежду си с арки. В средата има отвор, през който човек може да погледне към входната зала на долния етаж. Сред достойнствата на тази своеобразна галерия са няколко скулптури и стенопис, дело на местния художник Джон Люк от 1951 година. На него са изобразени традиционните занаяти на местното население, както и някои знакови постройки.

Следващото помещение беше основната атракция – заседателната зала на градския съвет. 51-членният състав на тази най-значима за Белфаст институция се радва на дъбови бюра и кресла, продукт на великолепна ръчна дърворезба. Столовете, на които някога са седели крал Джордж V и кралица Мери при откриването на първото заседание на парламента на Северна Ирландия в 1921 година, днес бяха празни. Ала настоящите общинари не биха си позволили да гласуват лекомислено, тъй като от портретите по стените ги наблюдават кралица Виктория и крал Едуард VII. Най-голям интерес естествено предизвика кметското кресло, на което и моя милост се настани удобно.

Обиколката продължи с кабинет, където имахме възможност да видим одеждите на градските съветници и кмета, както и управленските инсигнии. Един от туристите в нашата група дори послужи за модел, нахлузвайки кметска тога.

Следващата зала беше банкетната. Там вниманието ни беше насочено върху гербовете, които красяха прозорците. Аз обаче бях привлечен от нещо съвсем друго. В една витрина, където личаха десетина подаръка, дело на различни малцинствени общности (евреи, китайци, индийци…) се открояваха най-истинските български символи – мартеница и розово масло. Как да не се почувстваш горд при такава приятна изненада!

Посетихме и големия салон. Тази великолепна зала е била домакин на редица тържества, балове и официални обеди, но също така е свидетел на немските бомбардировки от Втората Световна война. Цветните витражи са били свалени по време на тези бурни години и така са оцелели. След края на войната разрушенията са възстановени, а стъклата са поставени обратно по местата си. В тази зала се съхраняваха и някои вещи, намерени на борда на печалния кораб Титаник, който между другото е построен именно в Белфаст.

Обиколката приключи с няколко портрета на видни кметове, които ни бяха любезно показани от учтивия ни гид. Със сигурност смея да твърдя, че тези 60 минути в кметството бяха едни от най-добре оползотворените по време на краткия ми престой в Белфаст.

Пловдив, 2017                                       Стефан Колев