Почувствай Любляна

Китна, приветлива, подредена, такава е за мен словенската столица Любляна. Известна като „градът на дракона“, тя отдавна не приютява това приказно създание, или поне аз не попаднах на него. Всъщност човек може да си направи селфи с дракона от едноименния мост, построен в началото на XX век или пък си купи сувенир с градския герб, където също присъства симпатичното зелено влечуго.

Единственият достоен конкурент на споменатия вече мост е тройният такъв. Този шедьовър на архитекта Йоже Плечник е може би най-популярното място в града. Току пред него са се настанили паметникът на любимия романтичен поет Франце Прешерен и искрящата розова барокова фасада на францисканската църква.

Сред традиционните за посещение места са и старата градска част, пренасяща ни в архитектурата на XVIII и XIX век. Тук задължителни спирки са катедралата „Свети Николай“ и замъкът, кацнал на зелен хълм, покрай който кротко тече река Любляница. Посещението на тази крепост ще ви възнагради освен с великолепните панорамни гледки и с възможност да посетите скромната експозиция, запознаваща туристите с основните моменти от бурната словенска история. Ако сте изморени и не ви се изкачват стъпала или пътеки, винаги може да пробвате фуникуляра, който работи от 2006 година.

„Зелена столица на Европа за 2016 година“ – това е Любляна. Сред основните причини за тази заслужена награда са градските паркове и хълмове. В центъра на града човек рано или късно попада на Конгресния площад, където се намира малкият парк Звезда. На това място човек може да се наслади на заобикалящите го сгради, които са коя от коя по-впечатляващи – църквата „Света Троица“, филхармонията, ректоратът на университета, чиито коридори и аудитории носят в себе си живата история на администрацията от последните няколко века. Любимо място на местни и гости на града е парк Тиволи. Разположен в западната част на града, той представлява истински лабиринт от алеи, прокарани между обширни поляни и малки горички. Аристократично имение, някога собственост на маршал Радецки, днес приютява творби на изящните изкуства, езерце, разнообразни скулптури допълват общата картина на парка.

Като евентуално продължение на разходката сред природата си заслужава да се изкачи и хълмът Рожник. Освен че човек може да посети още един храм оцветен в очевидно популярния розов цвят, може да се насладите на залеза или изгрева над града или просто да пийнете една бира и хапнете набързо в ресторантчето на върха. Бъдете сигурни, че няма да сте единствените хора там, защото Рожник се намира току над местния студентски град и съответно е любимо място за учащите.

Макар и малка по размери река Любляница предлага възможност за плаване с корабче, по време на което ще преминете под арките на споменатите емблематични мостове. Заслужава си и една разходка по крайречната алея, където човек може да се сдобие с някой сувенир или пък разгледа антикварните книжарници.

Като място съчетало в себе си различни култури, Любляна предлага широк спектър от институции, които заслужават вашето внимание. За любителите на музеи задължителна дестинация е Народният музей. Сред топ-експонатите бих откроил най-старата свирка, за която местните твърдят, че е на 50 000 години.

Безспорна слабост са ми градският тип музеи, а люблянският е един великолепен пример, в който акцентът пада върху римското минало. Ако сте любители на този период, то не пропускайте да разгледате и откритите разкопки от Емона (римското селище на това място), сред които най-емблематична е крепостната стена.

Друг музей, който бих препоръчал, е етнографският, до който пък се намира и още една сграда принадлежаща към Народния музей, където също има какво да се види. На скоро писах по темата за южнославянските художници и в този ред на мисли, ако сте почитател на картините и особено импресионизма, то Националната галерия е точното място за вас. Само там ще се докоснете до дълбокото внушение на словенските майстори на четката.

Далеч на север, отвъд железопътната линия се намира уникалният спортен комплекс „Стожице“, съчетал в себе си кокетен футболен стадион и спортна зала с общ паркинг. В нормалните делнични дни тази част на града изглежда пуста, но когато предстои важна среща на местната „Олимпия“ нещата се променят. Безспорно водеща е ролята на Цар Футбол, но словенските баскетболисти не отстъпват по популярност на своите колеги и също карат всяко местно сърце да бие ускорено, когато има важен мач от Адриатическата лига.

Огромно е кулинарното разнообразие в града. Човек може да се наслади на всичко свързано с немската, италианската и славянската кухня. Романтична вечеря на брега на реката, придружена с чаша червено вино или вкусно джелато в сладкарница в стария град, а защо да не опитате вкусотиите на традиционните местни пекарни – изборът е ваш. Щрукли, потица и кранска кобасица са сред най-предпочитаните словенски ястия.

Падне ли мрак, Любляна се преобразява. Градът предлага малко на брой, но пък разнообразни по стил и преживяване нощни заведения. Дали ще пиете коктейл в компанията на „скелети“ или ще надигнете халба Лашко пиво в някой рок бар, настроението е гарантирано. Ако обичате силните емоции и нестандартните локации, точното място за вас е Метелкова. Не бих окачествил това място като опция, а по-скоро като задължителна дестинация за всеки посетител на града. Дори и да се открива трудно, всеки дръзнал да опита и увенчал се с успех, бива награден с уникална по рода си гледка и емоция. Някогашните казарми днес са превърнати в алтернативен център за живот и забавление. Да, наистина има хора, които целогодишно обитават това „призрачно“ място, а други идват тук само вечерно време, за да пийнат слушайки музика в някой от местните барове или пък провлаченият звук от китарата на уличен самоук виртуоз.

А на сутринта човек може да вдиша дълбоко свежия въздух на една зелена столица и се подготви за новите тайни, които Любляна ще му разкрие.

 

Пловдив, 2017                                                                         Стефан Колев